Саксонският градец ме подслонява
и стопля ме със слънце в утринта!
Той щедрите си дарове раздава,
макар че е затрупан от снега!
Величествен, духът на планината ...
Моливът ми се счупи
точно преди да я хвърля на спалнята...
(ами да – влюбени думи и нестрошени признания)
Нищо – имам още два опита
А колко са ти перлени обиците ...
Притихнал, моят дух къде се губи,
заспал е сред омраза и лъжи…
и само времето минава покрай него,
и остава своите огнени следи…
Не зная моят дух защо така се губи… ...
Имам объркан в генома си файл –
мога да виждам различното.
Дребен на вид (не по същност) детайл –
виждам с подробности всичко.
Виждам оттатък просторите. Над ...
Омръзна ми да пиша тъжни стихове;
от зениците да блика тайно мракът.
А да видя смисъл в парещите мигове,
които се изплъзват, без да чакат...
Като жаден във безкрайната пустиня ...
Оголените клони на дърветата
потръпват от милувките на вятъра.
Събрал за тях безкрая на небето,
от клоните той трудно ще избяга…
Като ръце, молитвено протегнати, ...
В святата до полуда белота
Неотменно бялото идва, не стихва, става ясно…
Вали безпощадно бяла, искряща, Тишина пълзяща…
Небесната вода раздипля хрупкаво-свежи воали…
Като от поглед на Бога нахлува снежно-ведра омая ...
Аз бях замислила крачка по стръмния склон
и бързах да скрия немилия фон,
когато във него света се вдълба
за миг бе и той част от мойта съдба.
Студът се изхлузи през топлата дреха ...
В прозореца удари се нощта.
Целуна я денят. Заспа унесен.
Самотен си остана вън дъжда
и ми зашепна тъжните си песни.
Кой ли разплака тъй без жал нощта? ...
Под дървото просълзена аз седя,
опитвам се да мисля, да си помълча.
Осъзнати като гръм измежду синя небеса,
като огнена вълна
чувствата обземат ме сега. ...
Днес няма да разказвам за смъртта...
Не моята, на Егото, по принцип.
Защото има навик да възкръсва
след всеки алчен довод на ума ни.
Днес просто си реших, че ще живея ...
(из цикъла "Вицове в рими")
В една престижна столична кантора
постъпва секретарка с диалект –
от кой район ще премълча, с респект
пред чувствата на тамошните хора. ...
Тежиш, живот, по-груб си и от камък,
и от пелина по-горчив си станал...
Не носиш нищо светло. Не прощаваш.
Объркал си се нещо, предполагам.
Намусено в очите ми се взираш, ...
Безплътни сенки и отворена врата,
името ти – просто тъжен стон,
празни мисли – мъртва пустота,
а сърцето ми – разграбен дом.
Лицето твое виждам в тъмнината, ...
Аз не съм любовта ти единствена,
нито пък твоята мечта,
но едва ли ще забравиш очите ми,
те за грях ти напомнят сега.
Всеки път щом се целуваш със нея, ...
Това не е написано за тебе, който
закача съвестта си вечер във антрето
и си облича другата, за вкъщи.
Не е и четиво за теб, прикрития,
издялал бръчки по душата и лицето си, ...
НЕАНДЕРТАЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ“
"И никого не мога да осъдя.
И никому не мога да простя."
Андрей АНДРЕЕВ, “От миналото нищо не остана”
Палеолитни дъждове попиват в мене ...