Poetry by contemporary authors
На дядо ми 🇧🇬
преди да мога да те опозная.
Защо съдбата тъй за нас е отредила -
аз не зная.
Гледам снимката ти и мечтая - ...
Навярно ме обичаш ти... 🇧🇬
И трепка мъничка сълзица
във очите ти...
Но аз мълча...
И ти мълчиш... ...
На Мимка 🇧🇬
Не сведох глава
пред упреци жалки
на близките твои
в клюкарски совалки! ...
Колко... 🇧🇬
Колко листи мълчат побелели!
Колко струни без пръсти ръждясват!
Колко песни пред припев са спрели,
а звездите със утрото срастват! ...
Трите грации 🇧🇬
(по боти - чели)
Един прекрасен слънчев ден,
в градец съвсем обикновен,
гаврътнали по глътка – две, ...
* * * * * * * 🇧🇬
пропукват като сухи съчки
а билото неравно криволи:
само една пътечка тясна
между пропасти бездънни ...
... непреодолимо.... 🇧🇬
Ще мина на съдбата през пастта,
през зъбите - оголени и остри.
През всеки нокът, хищно впит в костта,
през огъня, хвърчащ от всяка ноздра... ...
Имам аз един въпрос... 🇧🇬
Имам аз един въпрос:
Кой ми вапца котарака
и овеси рибената кост
тамо горе на чардака? ...
Зима 🇧🇬
Студено е навсякъде!
Студено е в душата ми!
Изпепели ме люта зима!
Къде останахте, приятели? ...
Накрая (на С.) 🇧🇬
В много делници се смях.
Дълго, търпеливо чаках.
Праведна бях и живях във грях.
Аз помня, но не съжалявам, ...
Аз, призракът 🇧🇬
нито минало,
нито бъдеще -
аз нямам нищо.
Аз не живея, ...
...душата си огледа в тъмното 🇧🇬
тъй скиташ прашна и унила,
подвила крак, а нейде под полата
една любов болезнено се скрила.
Едва ли си приседнала за отдих ...