Възможно ли е, питам се, това:
сънувах Господ, че ми дава прошка
за всички сторени от мен дела!...
Какво ли чудо да очаквам още?!
Прекръстих се и преклоних глава, ...
На Р.К.
Oсобен вид коприна е това.
Окръжности от фибри оцветени прегръщат полукръглата дъга.
Лъчът пречупен всеки цвят променя в различните моменти на деня.
Нюансите преливат и се сменят... Вълшебни лупи теглят светлина - ...
Все към мене ти духаш, все към мене фучиш,
ураган си уплашен и гримиран горчиш...
А съм толкова влюбена и до глупост добра,
полетяла във бурята, преоткривам страстта
и изчезвам в теб есенно, губя дума и стих, ...
Принц - като луд! И в хормони облян
там, сред тълпата на бала.
Чудна красавица в бяло съзрял
и взел, че забравил морала.
В тъмната доба пресрещнал я той ...
О, светлина!
Аз бях ли заслепен, или пулсът ми вървеше след блудстващата мисъл?
Съзрях ли празнотата, или възклихнах онемял?
Копнежът като мълния ме порази и лумна във пожар душата ми!
Същински ад! ...
Живота ми, ако не беше прекосил
със танц на облак - влюбен блус,
и дните ми, ако не бе понесъл
в криле на лебедова песен...
Аз щях да те открия в гънките ...
Моята борба
Обществени клещи духа ми притискат,
борбата за въздух е тъй безконечна!
Дали да се дам или рискът ми стиска -
това е дилема човечна и вечна?! ...
Отиват си броените минути, ще тръгне всеки, своя път избрал.
Но ще се върнем някога смутени, пред спомена, внезапно оживял.
Ще се озърнем.
Всичко ще е тихо.
Чиновете празни ще мълчат. ...
Аз ли? Тук работя. Стопаджийка.
Никога не тръгвам. Но се връщам.
Казвам се Фелация Свирклийска.
Качват ме и карат. Само пъшкам.
Татко ми в затвора се спомина. ...
В далечината всяка нощ се вият лешояди.
Кръжат над кървавите, лепнещи квартални спомени.
А словото ни мъртво е под форма на тирада,
изстискано от кръговрата на сезоните.
В нюансите на сивотата вграждаме душите си, ...
След лош запой, екземата паважна
разглеждайки, си казах, че не става
от мен човек, но не това е важно,
а важно е, че сам го осъзнавам.
От водката видения миражни ...
"Що е с дявола събрано, по дяволите отива"
Народна мъдрост
Ах, пари, пари - хартийки и метал!
Цял живот събираш и ги трупаш
с труд и недоимък, с мъка и печал, ...
На другите в очите се променям,
задъхани годините - летят.
Какво жестоко, тъжно откровение -
ехо, без следи по грапавия път.
Часовете гонят мойте мисли, ...
"Обичайте се" - казват нам старите хора,
но това не е никак толкова лесно -
създадохме си градове и вместо на двора,
вътре в кутиите ни сме си интересни.
Всичко, което имаш да казваш, го напиши - ...
Жив ли съм или съм мъртав?
Не знам. Та тази болка толкоз силна е.
Сякаш летя, но къде са небесата
и птиците? Защо не виждам никой?
Нима съм ослепял? ...
НА СЕСТРА МИ
На перона шумен, на познатата гара,
сред морето от хора забързани,
скъпа усмивка е светлината на фара.
Прегръдка топла… сълзи неизбърсани. ...