... далечното е всъщност ореолът...
И ме рисувай в своя сън по памет,
както реката камъните груби:
понякога далечното примамва,
а близостта ранява и погубва. ...
Тези, които са близо до мен, не знаят,
че ти си по-близо до мен, отколкото те са...
Тези, които говорят за мен, не знаят,
че сърцето ми е препълнено с твоите неизречени думи...
Тези, които се блъскат из пътя, ...
Влюбена съм всъщност в любовта,
в чувството единствено, което
с огън жив подпалва ни кръвта
и като звезда фатално свети.
Не във тебе търся топлина, ...
Аз крия се във своето мълчание,
изгубих вече смисъла на думите.
В тишината се заслушай. Можеш ли
да чуеш мойте милион признания?
Аз крия се във своята поезия, ...
Силната жена е търпелива,
но тя има нужда от внимание.
Знае да наказва и може да обича.
И не се сърди, когато я ревнуваш…
Силната жена е минала през Ада, ...
Съдбата чука на вратата!
Казват, че съдбата "чука" на вратата,
а защо моята винаги я задминава?
Тогава аз я чукам, но тя не се отваря,
напротив, пред носа ми се затваря?! ...
Обичам те, как да го изрека,
толкова е трудно сега,
обичам те, когато в очите ти има тъга,
обичам те, когато радостният ти смях звъни,
обичам те, когато в косите ти разпилени ...
Сърцето ми е рядка птица,
а твоето е като остър нож.
Два свята, основани на измислица,
два звука – един лишен е от разкош.
Сърцето ми е ледената шапка, ...
Когато аз плаках за теб, ти къде беше?
Ами когато страдах и се самосъжалявах,
когато сърцето ми силно кървеше,
когато себе си обвинявах.
Къде беше да ме дариш с топлина, ...
Реформата е, казват, съкращения,
сполука – избирателният вот,
оптимизиране – отново уволнения,
а кредитите – форма на живот!
Изгодно е да се живее в криза, ...
Безпределни са копнежите за удоволствия на тези,
дето са продали и последния си зов потърсен -
откъм живот оскъдни, но от залъка ощастливени,
създават си кумири от парчета мъртва съвест.
Днешен свят, но вехта болест - ...
Земята, в бяла пелена обгърната,
трепери под прегръдките на зимата,
а ние с тебе двама сме прегърнати
и пием си на малки глъдки виното.
Нали са казали, че истината е във виното, ...
Двама обичам. Признавам си – факт.
Защо ли не искам с това да се боря...
А чувствата нямат ни край, ни антракт...
Идея си нямам какво трябва да сторя....
Претеглям на някакъв странен кантар ...
Не искай вече моята душа.
Във нея сякаш нищо не остана.
Там само вятър скита и с тъга
покрива с клонки старите ú рани.
Не искай вече... нямам стих за теб ...