Отпий ме като глътка старо вино,
тъй меко пивко, силно, знойно,
с вкус на млада неопитоменост,
и жилка дива, свежа, дръзка.
И нека се разлея меко в твойто тяло, ...
Така ми писна от тези четири стени - отдавна
даже паякът избяга и паяжината му като клуп виси.
Обесен есенният ден е там и се стопява
в паметта ми споменът за небесата,
в които младостта ми и мечтите ми летяха. ...
Боли, разкъсва се на хиляди парчета,
скитаща в нереални светове...
Боли, възкръсва Душата ми проклета,
ревяща, жални звуци тя кове...
Не стига въздухът, пропит с отрова, ...
Все те чакам на хълма, до буйната речна вода
и сънувам небетата бели... Почти до премала.
А под знойното слънце, от корена с луда мъзга,
зреят мислите, гроздове чудни... Света непознали.
И те искам да дойдеш... (Изминаха много лета). ...
Говори се за робството и свободата –
и от двете душата ми страда.
Робството – задушно, скучно, безпросветно,
а пък свободата е фалшива, безогледна.
Мнозина умряха за тебе, свободо. ...
Две шепи ечемичени зърна
прикътах свидно в топлата си пазва,
та срещна ли по пътя си бразда,
една следа към тебе да оставя…
Две ласки полудяла светлина ...
Какво ще четат подир нас бе, човек!
Антология трябва. И две дори!
Че във учебника - кого по-напред? -
тебе ли, мене ли, него ли…
Забележка да правя по случая? Не, ...
Смразяващата нежност на приливи и отливи,
безмълвна белота в душата..
Светът крещи затворен зад прозорците на времето.
Някой хвърли камък и ги счупи.
Влезна от онзи приятен студ, ...
Не очаквай да гледам в очите ти
и да търся във тях нежността.
Не очаквай да галя косите ти
и да губя ума си във тях.
Аз съм, който заплита звездите ...
В живота ми, Обич, няма поезия,
дъх не ми стига, рими умират.
Клетва безмълвна са всички раздели.
Без думи Обич се пише.
В живота ми, Обич, все ще си първия. ...
Винаги след три нощта била е благосклонна.
Винаги след три убежище била е
за две изплашени, объркани души.
Там, в здрача, няма кой да съди,
да обвинява и съвети безполезни да раздава. ...
С прозрачни сълзи ще изплача
черната болка, закотвена в мен.
Като последна спирка на кораб,
поставена дъбоко в сърцето (ми).
Ще си нарисувам очите с блестящо, ...
Не ми прощавай. Аз съм непростима.
Последната и най-греховна грешка.
Горчива съм като отровно вино
и сладостта ми е отровно нечовешка.
Дори да искаш - няма да се справиш - ...
Поглеждам през прозореца, но теб те няма...
Минават само хора и коли.
Душата ми замести празна яма
с две тъй далечни и сами души.
И стана ми като по навик ...
Ех, сине, сине, пустата чужбина
уж ледена била, а по те топли
от клета майчица и от Родина…
„Ще се завърна, мале!” – снощи рече,
кога по скайпа бъбрихме си двама. ...
Понякога изглеждам тъй далечна
и само във сърцето ти разравям пепелта,
останала от някогашна клетва,
че ти си мой, а аз пък - твоята жена.
Понякога боля - нали съм рана, ...
Аз и поезията
Единствен аз докрай останах верен -
без тежки клетви и без труфила.
Останах си такъв, какъвто бях намерен.
За мене ти най-важна си била! ...
Звездите са приятелки красиви.
Луната е кралица на нощта.
Растенията хвърлят сенки диви,
а облаците спрели са мига...
Това за нас е подарено от Безкрая, ...