Poetry by contemporary authors
Под моето крило 🇧🇬
за да те сгрея с мойта топлина,
ветровете нежно нас ще галят,
за да откриеш в мен любовта.
Дълбоко в себе си ти знаеш, ...
Прощаване с мама 🇧🇬
Протягаш ти към мен безпомощно ръце -
две вейки сухи от изсъхнало дърво.
Как много искала бих аз от все сърце
да ти помогна, но не зная със какво. ...
Времето на живота 🇧🇬
кажи, времето ли ни го причини или животът ни наказва?
Губим ли всичко, до което се докоснем или мразим всичко,
което ни обича. Това е времето на живота, приятелю.
Гълъбът на моята тераса 🇧🇬
На моята тераса слънчева
прилегна гълъб. И умря.
Смълчана гледах и не знаех –
изпитвам страх или вина. ...
Есенна усмивка 🇧🇬
измъчена душа мълчи
и вей ме яростният вятър,
а гръд настръхнала гори.
И ръсят своята усмивка ...
Баба Злата 🇧🇬
Шаро погна котката.
Скачат под асмата.
Разровиха и цветята.
Съзря ги баба Злата. ...
Твърдолинеен материализъм 🇧🇬
Аз съм твърдолинеен материалист,
възпитана като стоманен таблоид,
но поникна ми в душата нежен лист -
цветен хиперболичен параболоид… ...
Пътища 🇧🇬
приключил с Живота и взел, че умрял.
Застанал пред Оня, с тефтеря в ръка:
- Е, казвай, Светийо! Къде да вървя?
Дръгливо си Петър почесал врата: ...
Физика 🇧🇬
Изпарявам се вътре във мен,
и залепям очи за тавана,
като съдник, невинно пленен,
като кръв в рикоширала рана. ...
Победата 🇧🇬
започва свръхестественото!
Там, където свършват силите,
започва Божественото!
Там, където няма надежда, ...
Къща 🇧🇬
в тази селска къща, от години изоставена.
Колко гоблена ли паяците са ушили
върху влажната усмивка на тавана?
През окото на ключалката, през този стар бинокъл, ...
Старата китара 🇧🇬
със скъсани струни,
толкова стара -
блусът в душата потъва...
Захвърлена в мазето, ...
Уж все мълчим, а все глупости казваме... 🇧🇬
а все глупости казваме.
Уж все летим,
а по-ниско падаме.
И все си мислим, ...
Без теб 🇧🇬
и си мисля за изминалите дни...
Колко хубаво ни беше,
сякаш светът не се въртеше...
Не знам вече какво да ти кажа... ...
Прощавай 🇧🇬
Ти отдавна изчезна за мен.
И за всичко прости, извинявай -
не е обич, а някакъв плен!
...и за всички сълзи, аз които ...
Спомен за несбъдната любов 🇧🇬
Предала спомените, обичта...
Красива българка... Сега - гъркиня...
Погребала в далечната пустиня
и моята сълза... ...
Благодаря, на вместо сбогом 🇧🇬
не искам много да боли,
но сълзите - издайник подъл,
роят се в тъжните очи.
Гласът трепери в безвеличие, ...
Кръговрати 🇧🇬
ти стоиш и гледаш с питащи очи.
Погледът ти светъл днес е тъй унесен
и далечен, че потрепващо блести.
Търсенето - смисълът на битието, ...