Луната се бодна на небето като златна брошка...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота... ...
Шевици и потури със гайтани,
затъкнат в пояс нож – за чест и бран!
Красив от спомени и много рани –
Народът ми от Господ е избран!
Народът ми съвсем не е наужким! ...
Земята влажна още спи
под слой листа и борови иглици.
По стволовете папрат жилава пълзи,
към осиротелите гнезда на птици.
Сънят ѝ скоро ще се сбъдне - ...
Животът, за съжаление, не е лесен,
трябва да се борим, за да го запазим!
Оцеляването е мъчно, но е пък песен,
трябва да имаме вяра, че ще се справим!
Аз искам хората волно да полетят, ...
Душата ми е мястото, където
са безпощадни време и съдба
и в дежавю - земята и небето
в синхрон са творчески или в борба.
Всеживият ми знак на любовта ...
Нощта се спуска с тъмния си плащ,
покрива залеза във висината.
Прекрасен ангел с мелодичен глас
любовна песен пее за земята.
Поема по небесния си път ...
Да, така е - няма време.
На всички ни е ясно, че няма време
И това е то.
Децата ни растат посред ремонта вечен в тази стара къща.
И виждаш - всяко нещо изживява своя път. ...
Животът е игра на боговете,
в която главният актьор си ти
и ролите избираш ежедневно,
понякога са лоши, друг път пък добри.
И като Янус маските си сменяш, ...
КОГАТО ПОСИНЕЯТ ОКЕАНИТЕ
... защото вече всичко е написано
от мъдрите до пръсване глави,
седя и мисля си какъв е смисълът
на страшното и славно „C'est la vie“. ...
Тази зима без сняг на какво, на какво се надява?
Февруари сърцето си ледно със слънце сменил,
свойта, зимната орис за шепа иглики продава
и мечтае да бъде за мъничко само април.
Всички тези жени под дебелите якета зимни, ...
Намирам се в преломна безпредметност,
където смисълът е просто блян,
а мисълта ми е ограничена мимолетност
от спомени и щения на материален план.
Душата си аз вързала съм здраво ...
На се́лото елитът се събрали,
Кмет, Поп и Даскала, сиреч,
кюфтенца с биричка хапна́ли,
а попът дръпнал дълга реч.
Във божия ни храм се светотатства, ...
Търкаля се животът по маршрута си
и мислим си, че ние сме шофьорите
докато зима трупаме в косите си
и все по-малки стават ни просторите.
Оставяме след себе си следички, ...
Пази ногата си, когато отиваш в дома Божий, и приближи се повече да слушаш, нежели да принесеш жъртва на безумни, които не знаят че струват зло.
Еклесиаст 5:1
Кукат снаряди,
танкове чуруликат
в полето бойно. ...
ПОВОД ЗА ЖИВОТ
… понякога си мисля за Смъртта като за нещо толкова красиво! –
човек си тръгва тихо от света – остава подир него шепа мливо,
два-три костюма, къшей черен хляб и – недопита, сетната му бира,
а той поел е – кротък, сам и слаб, по друмищата светли на Всемира, ...
ЛУДОСТТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ
Хладни неони с безизразен грим
пръскат фалшива и скучна реклама.
Плъзват фантоми из пътя незрим.
Искам да бягам, но изходи няма. ...
ЕДНА ЖЕНА С КРАСИВА ДИАДЕМА
... дали защото – птица лекокрила, в най-черните ми сънища слетя,
със всеки ден ми ставаш все по-мила с красивата си рокля на цветя,
със шнолата, с надиплената блузка – и шапката със бучнато перо! –
ще те поканя утре на закуска! – в любимото ми варненско бистро, ...
КАМЪЧЕ ЗА СПОМЕН ОТ МОРЕТО
... защо съм ти? – когато няма да свърша работа за грош,
живея в къщичка от слама, пиян, стар варненски сархош,
във моя ден един ли валяк ми смачка лятната трева? –
какво за мен ли не търкаля? – ехидна, градската мълва, ...
На Силвия Ч.Р.Д.
Числото пет не е съвсем обикновено...
Имат го, които със любов се трудят.
Неуморно, за да постигат непременно
желанията си, и отличници да бъдат! ...
Колко е тихо, над мен е небето.
С тази далечна, красива звезда.
Колко е тихо, усещам дъха ти.
Лекият полъх на вятър в нощта.
Колко е тихо, аз и твоите мисли. ...
Болния стоварват всичко на главата,
немощния пращат първи в пещерата,
малкият отнася честичко кавгата,
слабият заплаща винаги цената.
Странен е човека, странна "свободата", ...
ТОВА, КОЕТО ИМАШЕ ЗНАЧЕНИЕ
Аз знам, че не харесваш липов чай –
защото ти оттука не минаваш.
Раздрали здрача в тъмната дъбрава,
авлигите ме будеха през май. ...
Като костелив орех се пукна зората...
Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...
Като ленти се сивеят клоните в тази мъгла...
Приказки днес няма да четя, искам истината...
Живот е тази стара дама, кокетка... ...