Poetry by contemporary authors
Като дете 🇧🇬
Като дете обичам да се веселя
Щом се появиш, оправяш ми веднага ти деня.
Нощите, в които мисля аз за теб, бавно ще притъпя.
Като дете не мислих много ...
Моят свят 🇧🇬
и нищо няма свой еквивалент.
Реката е река, а Хълма тича
подгонил на едно глухарче шапката.
Нищо в моя свят не е измислено, ...
Жетвар на нищото 🇧🇬
Дълго жънах просото на залеза
с китки, стегнати в здрава каишка.
Хоризонтът от сол побеляваше.
Звездни кошери мракът разбишка. ...
Песничка за стария Поет 🇧🇬
... когато старият Поет престане стихове да пише,
и призори се буди в пет със чувството, че е излишен,
и свит в кревата на кравай, разлистя сетната си книга,
горчи му утринният чай от мащерка, липа и риган, ...
Лутане 🇧🇬
Изпълнена с целия безкрай
С желание да стигнеш на върха на кула
Или до някакъв измислен рай.
Минават си годините, числата ...
Отвъд причините 🇧🇬
щастливо чисто намерение
на две души отвъд причините,
открили смисъл, без да стине той.
А смисълът усеща, влюбен е, ...
Когато се събудят щастливите 🇧🇬
и никога дори не молят прошка.
Лъжците поначало – късоноги,
се реят като в полет на кокошки...
Заблудата е следствие на устрем ...
Дните мъртви 🇧🇬
по стените,
спомени в сърцето мое.
Изпити чаши,
мъртви дните. ...
Хоризонти 🇧🇬
Когато бях малко момче,
мислех,че хоризонта е зад баира отсреща,
този откъс сега от това безбрежно небе,
ме връща в скъпи спомени от минали срещи. ...
Автопортрет с гълъб 🇧🇬
Гълъбчето, дето късно снощи
ми влетя във малкото стайче,
чѐте електронните ми пощи,
клъвна си от хляба ми парче, ...
Парадокс 🇧🇬
В бърлогата под старото дърво,
родено в мразовито, сиво утро,
едно вълче дочу предсмъртен вой
и с нос подуши въздуха барутен. ...
Вълчица 🇧🇬
нощ, след нощ близах рани. Солено-горчивата кръв,
е от лапа, която прегризах, щом щракна капана,
носех волна душа, а се хванах на мишата стръв.
Да боли, не боли, само дивото в мене възкръсна, ...
Божественият химн на Светлината 🇧🇬
... проводих най-добрите си лета, но всякоя секунда ми е свята –
щом слънчицето грейне, си чета добрите писмена на светлината,
човек ли е, да му подам ръка, дори да ме захапе! – злобно куче,
Божествена е всяка живинка! – поне това през болките научих, ...
Летен полъх 🇧🇬
морски дъжд отгоре пада,
пясъкът щастливо пари,
летен ден за мен удари.
Нищо, че е пролет още, ...
Жажда за полет 🇧🇬
и в пъпките на цъфналата круша,
в прегръдка майчина и в бащина десница.
Как искам в скута мамин да се сгуша!
По прашни улички на воля да се шлаяя, ...
Търпението 🇧🇬
Животът пълен е с борба и чакане,
от това ни става много тъжно,
но кураж е нужен, не оплакване!
Не подхождай със страх към света, ...
Невъзможна любов 🇧🇬
на вятъра беше пастир,
а златната рибка в морето,
танцуваше в морската шир.
Видя я отгоре врабеца ...
Луда съм, пияна... 🇧🇬
пияна от любов.
Искам да дойда, да те хвана,
да остана цял живот.
Луда съм, пияна, ...
Сега и завинаги 🇧🇬
от този свят, когато дойде време,
не давай леността да ме прегърне,
щом тихом се протегна да я взема...
Ще искам да въздъхна от умората, ...