Народна носия
Там далече на Гоце Делчев в града
иди българино заедно с твоите деца.
Разходи се, виж красотата на града,
поклони се ти пред на героя паметника! ...
Коя сте вие,да ме съдите или унижавате,
Кой Бог позволява, правата да си превишавате?
Та аз ви уважавам и ценя...,но дали ще одобря?
Критикувате безпощадно, забележки и доминантни,
а кога ще бъдем усмихнати, тихи,мили и елегантни? ...
Никой не иска да ни спасява,
нито пфайзер, нито зенека или руска такава.
Тук битува различен сценарий
лицемерно приготвен и алчно подправен
с патологична мисъл за джоба единствен ...
Душа ще получи хармония и мир,
все някога страданието ще спре.
Ще се слея аз с великия всемир,
мила, ти тези думи помни добре!
Към висшето чистото ми стремление ...
Душата си превърнала в куплети,
изплаканото пишех все през смях
и всяка дума в болката засвети –
звездица в тези нощи, що не спах.
И всички дни - назаем сякаш взети, ...
Съвсем небрежно в пътя си вървях,
валеше, но не бързах да се скрия.
Страхът от самота го преживях.
Сълзите! Тях успях да ги прикрия.
Внезапно ангел в пътя ми застана, ...
Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е тихо и самотно занимание. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота.
Иван Иванов
Не съм те търсила – дойде.
От светлия ти взор боли ме.
Била съм сигурно дете – ...
Фосфорна луна ме събуди...
Улиците потънали в слепи фенери...
Търся сянка в тази катранена нощ...
Стъклата са самота, никой не иска да гледа през тях...
Чувам звуци на тези нощни същества... ...
Когато е студено вътре, в нас,
то слънцето не може да ни стопли.
Безсилно е пред вътрешния мраз
и вятъра от лед изтръгващ вопли.
Щом вените са магистрали на лавини, ...
Думи недоизживяни и струни недоизпяти,
безкрайни нощи - копнеж на сетивата.
Когато утрото е надежда, а денят е спасение
да избягаш от безмилостното време
и натрупано греховно житейско бреме. ...
От другата страна на планината
не чувам твоя глас, но ти си там.
Отново в изпитание душата
ще трябва да доказва с обич плам.
Огромните скали се извисяват ...
Нека пием по чаша от червеното вино.
Усмихни се! Почувствай смисъла на мига.
Под асмата е сянка, питието е силно,
да усетим взаимно сладостта на греха.
Този сок от лозата е магия, за всеки ...
Топи се белотата на снега в красива песен,
под топлите лъчи на ласкав, нежен дъх.
Живота вдишвам с въздух чист и пресен,
изкачват ударите на сърцето стръмен връх.
За гледката мечтана кръвта ми се вълнува, ...
В незрящите очи на капитаните,
в зениците, изпепелени от солта,
във погледа – въже и упование,
при котвата, обвита в самота
е сгушена колибата на лятото, ...
Понякога, когато се изгубя
в шума на бързащите дни,
отивам да се търся ей, там, горе.
Нозете знаят пътя и вървят сами.
Извеждат ме по билото към края ...
ДЖОБНА ГЕОГРАФИЯ ЗА ВЛЮБЕНИ
Тръгнах призори от гара Видин
с влак от точка А до точка Б,
с малката надежда – да се видим
във Бургас – или във Филибе, ...
Планините строени в реда на Гея...
И посипани от нейното брашно...
Изпъват скални жили в своята висота...
Искат да стигнат върхове, ренесанс на Вавилон...
Няма ден, без който погледът да не се изкатерил по техните била... ...
Аз бях войник на своите Балкани.
Аз бях боец в полето на честта.
Защото се сражавах с урагани.
Защото ненавиждах подлостта.
Аз бях на топа винаги в устата – ...
Този дом е депо за прочетени книги
с никотинов таван и пердета непрани.
Тук понякога топло ухае на риган
и се меси живот в старовремска копàня.
Тук се раждат по съмнало песни и басни. ...
Когато спиш си като пеперуда,
притихнала върху листа на цвете.
Устенцата – набуклени учудено,
а пръстчетата леко потреперват.
Дъхът ти – като летния ветрец, ...
Отдавна ме обзе това желание,
за чудо, казано в стихотворение,
в което с цялото ми обожание
да обясня защо си вдъхновение.
И да не те римувам във куплети, ...
Още от малко момиче зная как да се скрия.
Да съм тиха, когато играя.
Да бъда за пример.
Да казват: "Брей, че възпитано малко момиче!"
Да слушам как големите спорят. ...