Poetry by contemporary authors
Надежди лъчезарно ще празнуват 🇧🇬
и радости, и болки обобщавам.
Една любов аз само притежавам
и с нея в спомените се заскитвам.
Да се завърна в прежно не опитвам ...
*** 🇧🇬
Времето застива в травертин,
в пустошта оазиси виреят.
Призракът на славата ехти,
в каменния, празен колизеум. ...
Тефтерът 🇧🇬
красив, шармантен, с кожена обвивка.
И химикалка с цвят лилаво-син.
Но време ми е нужно, за да свикна
със него. Че на стария си комп ...
Човекът от Фейсбук 🇧🇬
... с илюзията, че сме още живи, за себе си говорим във Фейсбук –
разменяме си щедро смет за сливи със вярата – да бъдем вечни тук,
делим си интернетните пространства и за едното глупаво "Мерси!"
на всекиго от нас духът му странства с надеждицата Бог да го спаси. ...
Женска сила 🇧🇬
-Ти понякога вярваш ли на жена?-
-Не,никак не вярвам дори,
но ми харесва,тя да вярва,че вярвам в това,
иначе няма как животът ни да върви. ...
Сънища 🇧🇬
на д-р Шопова
Как искам –
като дете
да се разплача – ...
Гълъбице, в съня ми загукала 🇧🇬
... ние влязохме вече във скуката, с кеф си казваме: – Лека нощ! –
гълъбице! – в съня ми загукала, май, не спим вече в звездния кош,
напоследък са много особени всички срещи във Blizoo и Twoo,
и са ялови всички следобеди! – с дълги разговори по същество, ...
Дълбоко в очите 🇧🇬
Зазвучава валсът на любовта.
В полусън, в тайна нирвана
пулсира сърце в миг доброта.
Дълбоко в очите смисъл прошепва ...
Къде си ти, човечност? 🇧🇬
присъща уж единствено на хората?
Достатъчно ли твойта несърдечност,
живее в предизвестие на злобата?
Отглеждаме в усмихнатия вакуум - ...
Аз се научих да чета 🇧🇬
... красивото на старостта
е в тайнството – да бъда хрисим,
от мене нищичко в света! –
да знам, че вече не зависи, ...
Без теб не мога 🇧🇬
сърцето ти затворено мълчи.
Без теб не мога да се смея,
но знам, не ме обичаш ти.
Без теб светът е скучен, тъжен, ...
А в мен любов и ириси кълнят 🇧🇬
мълчанията в мене изтрезняват.
Живях ли, вегетирах ли? Такава
не се познавам! Да ме променят,
допуснах. А в сърцето непознат, ...
Политическо дъно 🇧🇬
но обърнат е Монблана
и върхът е криво дъно
в нищетата ще потъне
без задръжки, без предели, ...
Страсти за причастие 🇧🇬
И вълшебства рубинени танцуваха в тях.
От преплетени погледи любовта трудно съмваше,
упоена с наслада и опита от грях.
От смеха на кристали, тишината вибрираше ...
Завиждат зелена мента 🇧🇬
не знаете какво е джента
нов Менделеев ще ме питате
оцелея ли днес
ще ви кажа със превес...
Грешник 🇧🇬
Кой си ти,какво си ти,
как се вмъкваш в мен сега
и свой налагаш ми стил
в страдащата моя душа? ...
Миг на любов 🇧🇬
и на Добротата тайно се вричам.
В душата ми грее Божият лик,
живея тук, за да обичам.
Светлина от могъща любов ...
Тайна любов 🇧🇬
тихо се обичат.
С любов, отвъд поета,
свобода предричат.
Живеят в свят студен, ...
Мемоари 🇧🇬
вехти, износени, стари...
С каишки и връзки — изтъркани шрифтове,
пишат за нас мемоари.
Петна от зелено по белите гуменки, ...
Девойка с бански на цветя 🇧🇬
... къде се дяна лятното момиче с красивия си бански на цветя? –
навярно подир сенчиците птичи – и тя! – на юг от мен си отлетя,
остави ми прекрасната си шнола – да си защипвам бялата брада,
капела с три пера – широкопола, да се развея някой ден в града, ...
Къде живее детството? 🇧🇬
И има ли си къща?
Забравено ли е, къде е?
И може ли… да се завръща?
*** ...
Урок по светлина 🇧🇬
Това, което да разкажа мога,
едва ли струва пукнато петаче –
как трудно с лятото се взима сбогом
и как невенът през октомври плаче. ...
Картичка от село 🇧🇬
Къщичка – керепичарка.
Прочка. Плочи. И бръшлян.
Дядовата паламарка.
Бабиният стар сукман. ...