Като плитка отрязана висна сега и това си е,
в миг махалото. Счупи се моят ненужен часовник.
И не чувам звънеца огласящ деня – междучасие
и за плитките дръпнати няма момчета – виновни.
Още тайни момичешки нощем шептят коридорите, ...
Имате се за умни, но имате памук в главата.
Не знаете що е истина, що е лъжа.
Утайките сте на обществото, но се имате за каймака.
За хора като вас трябва съд и присъда.
Имате се за умни, но с гъши пух ви е пълна главата. ...
Вървиш напред, а вятърът косите ти развява.
Вървиш напред срещу безликата тълпа.
Душата ти щастлива към небето продължава.
Озъбените маски хапят твоята мечта.
Вървиш напред и Пътят в светлина изгрява, ...
Скалъпено щастие в хладното утро.
Надмощие мъжко над крехкото женско.
И в мигове стари не срещаме нищо.
Отдавна запалихме хартията тънка.
И колкото всичко това да е тъжно ...
ГОСПОД НА ХЪЛМА
... и днес проводих своя кротък ден – и ще заспя със светлата надежда,
че Бог – един за всички! – и към мен с добро и обич моя път наглежда,
връз моята възглавка свежда взор – да ми се сънят слънчеви поляни! –
и аз – бял гарван в ангелския хор, пак ще церя със песен люти рани, ...
... рамене, колене́, колене́, рамене...
Бяхме готини, истински... Бяхме жестоки!
Всичко дадохме, другото той ни отне
и ни ри́тна животът в хиляда посоки.
Няма как да е зле, щом за друг е добре. ...
ИЗРЕЧЕНО ПРЕЗ КАРАМФИЛИТЕ
... и, нали съм го̀ла во̀да, с други думи – стар боклук,
нявга Майката природа ще ми каже: – Марш оттук! –
ще ме хвърли из тревите – там! – във края на града,
де – във вечната обител – спи и моята рода – ...
Ти – с твоите различни имена
в различните сезони на годината,
защо ми носиш винаги печал,
най-много между пролетта и зимата?
Защо, когато слънцето трепти ...
Не знаем след смъртта къде отиваме
и ще ни има ли на Онзи свят далечен?
Дали като тела ще съществуваме
или ще бъдем дух безплътен, вечен?
Дали ще ни вълнуват земни 'ежби, ...
Тя живее щом в сърцето я носиш,
топли те в дните пленени от студ.
Понякога бърза, недей да я пускаш,
нека остане при теб, не при друг.
Нека да бъде звездата на дните ти, ...
Наранена от подла клевета,,в гнева си
аз изрекох горчиви молитвени слова :
"Моля те, Господи,, слез на земята и виж
как лъжата и подлостта алчно пируват,
а истината и справедливостта нямо слугуват, ...
В съзнанието си не бих могъл
мечтите си разбитите да съдя.
Макар и искрен да съм бил по пътя
все нещо ме прободе с порив зъл.
Кошмарно ме засипваше чакъл ...
Макар обувките ми скъпи да лъщят
и топлият балтон да ми отива –
от този хищен градски бяс ще ме спасят:
стрък чубрица и супа от коприва.
Две патици с червени човки и петел – ...
...и един ден тя го срещна...
Онзи, за когото вечно е копняло
сърцето и...
Онзи, заради когото сияе лицето и ....
Онзи, на когото е готова изцяло да се отдаде ... ...
В душата ми живее конклав...
И от скоро аз решавам черно или бяло да е...
И постоянно си опонирам...
Трудно си редя доминото, но лесно го развалям...
Да си протеже на някой друг те прави... ...
Пеят прилепи приспивни песни
и жабоци се забравят в салса.
Бесилките са вратовръзки, малко тесни,
а късметът псува люто шанса.
Лютото е сладост по натура, ...
Съдбата ни прегръща и ранява.
Загърбва ни или ни дава знак.
Понякога спокойно ни прощава,
друг път ни чака на отсрещен бряг.
Затваря ни врати и хоризонти ...
Откъснах ти едно уханно цвете,
за празника на мама - осми март.
За теб ще бъда винаги детето,
приседнало във скута ти. Макар
че в моите коси прозира сиво ...
Ти бързай влако! --- тя е срещу мен.
Връхлитат планини в стъклото
и жиците са като бяла прежда,
а хижите с боровете растат;
селцата се разгръщат като карти, ...
Не си перфектен. Не си моя идеал.
И мразя да искам да бъдеш до мен.
Не искам да знам вчера с колко си спал
и с колко ще бъдеш на другия ден.
Нямам илюзии, че си съвършен. ...
Пази се от неблагодарни хора,
които скришом ти подлагат крак.
Те дишат от ядрото на раздора,
у всекиго отсреща търсят враг.
Пази се от усмивката с отрова, ...