Poetry by contemporary authors
Любимо мое нещо – тишината 🇧🇬
или пък във тряскането на вратата,
се крие нещо друго, нещо истинско,
дори понякога да изглежда детинско.
Винаги съм искал вратата да тресна, ...
Внезапно 🇧🇬
като Вавилонската кула.
По непредсказани маршрути
и с неизследвана молекула
твоето съществуване дните ми разтресе. ...
Самотен гълъб 🇧🇬
погалено от нощните коси,
самотен гълъб каца на перваза,
а сянката му - в моите очи.
Почуква сякаш плахо по стъклото, ...
Втори шанс 🇧🇬
но този път да има правила,
че да захвърлим всичко ще е жалко -
виж как изглежда моята игра.
Ти няма да ми обещаваш вечност, ...
Есенен дъжд 🇧🇬
Небе и земя във едно са се слели.
Дъжд ситен и кротък неспирно вали.
Животни и птички къде са се сврели?
Навън е тъй тъжно и пусто, нали? ...
Капка трагедия 🇧🇬
Държа бодлите на розата в ръцете си,
мислейки как бавно и мъчително отнемам живот,
разкървих сърцето на яростта си,
но винаги ме е боляло, що се отнася до любов. ...
Аз, Берн 🇧🇬
да вдъхна вдъхновение от сумрачния ден.
Уж стих започнах, а пък става ода,
запяват чувства някъде дълбоко в мен
…. ...
Лято е, още е Септември... 🇧🇬
Какви са по витрините тези зимни дрехи,
къде е тръгнало това проклето ято?!!
Рано е, още е септември,
още не е есен, а е лято... ...
Моите колежки 🇧🇬
как такива си направил?
Просто чудя се, как може
ти така да си се справил?
Още чудя се и мая ...
Намерих те 🇧🇬
НАМЕРИХ ТЕ
Не мога да повярвам, че те има.
Изневиделица и бързо ме намери.
Намерих те и аз – в сърдита зима, ...
Среднощнo 🇧🇬
Боцвам я с полуусмивка –
уви, не е балон със въздух,
а е като камък на шия.
И самотата не ми отива! ...
666 - айку 🇧🇬
лястовичи криле
нарязано небе -
от болката плаче
+ + + ...
"Урааа!" с партийните помешчици 🇧🇬
За всеки град, за всяко село
"урааа!" с партийните помешчици –
"градете наш'то велико дело!"
Навред гласувайте за кандидата наш – ...