Кажи му, Обич, че без него всичко
е пролет без ухание и цвят.
Душата е палитра без боички,
животът - стар триножник на куц крак.
А вятърът, заключен в сейф от пясък, ...
Внезапно изпълзя луна брокатна
и тихо плъзна лъч в морето,
една вълна издигна гребен любопитно
и към брега понесе лунната пътека,
попи във пясъците ненаситно, ...
Денят изтича някак сив и тъжен,
и сякаш търси смисъл да възкръсне.
Къде ли скита по бездомни пътища,
преглъщайки досадата... до втръсване.
Но този сив и тъжен ден е скучен. ...
Дните, като песъчинки от калдаръм
изковаха накит от години.
Ръцете ти художнико, аз чакам,
да ме изваят с трепет като глина.
Нежни форми нарисувай трайно ...
Безцелен ден и ведра тишина.
Стоя спокойно в центъра на всичко.
В минутката – събрана вечността…
А смисълът – във песента на птичка.
Планински хлад под нощното небе. ...
Всяка стъпка раздира...
Elsion
Всяка стъпка е грешка. Но вървя и вървя.
Път в пустиня. Горещо. А нозете кървят..
Ни мираж, ни оазис. Само пясъчен ад. ...
Не пожелавай голото ми тяло!
Душата си предлагам – също гола.
Поглеждаш я презрително и вяло,
прекършваш я със злъч и груба воля.
Не ме наричай своя и любима! ...
Защо не мога да запълня тази празнота,
която бавно унищожава моята душа?
Защо животът ми е толкова сив,
безсмислен и със сълзи пропит?
Къде избягаха хубавите дни, ...
Лудост оживява в твоя поглед,
търся ли при тебе брегове.
И в нощта ти с моя глас говори,
щом светът сред сънища замре.
Но и в нея пазиш свойта мъдрост, ...
Блус с коприва
Танцуваме с теб върху паднали есенни листи.
Просяк е мраморът пред килима на старите церове.
Синя магия си ти! На Душата най- бистрото!
Скри се нейде в шубрака моето селско безверие. ...
От Август трийсет и четвърта до наши дни, глава първа, продължение
🇧🇬
ОТ АВГУСТ ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА - ДО НАШИ ДНИ
(допълнение към глава първа, която бе пропусната по технически причини, за което се извиняваме)
1 Не съм роден безгрижна птичка.
Решавах всеки свой проблем...
Аз казвам тук, сега на всички, ...
На чаша узо спрях до тоя плаж -
очите си да пооплакна малко.
Туй в наше село си йе баш мираж,
че скрити булките са. Жалко!
'Ма те ни знаят я какъв юнак ...
Ти виждал ли си сянката на дъжд
да пада бавно зад гърба си.
Или зората да зачене ръж
от утринния писък на гнева си.
Не си ли виждал спомените в мен, ...
Валдхорната на вятъра в комините засвири
последен валс за моя листопад.
Завръщам се към себе си, но никой не намирам -
изстинало гнездо е бившият ми свят.
Представях си, че чака ме, притихнала на прага, ...
Земята сякаш тъкмо е заспала
под ласките студени на нощта.
Стрелката на часовника е спряла,
а ти отпиваш чаша самота.
Сънят отдавна хич не те обича ...
Ще бъда книга с приказен роман, на погледа ти пак ще се любувам,
ще бъда огънчето на свещта и отново с тебе ще флиртувам.
Ще бъда чаша със какао, отново устните ни ще се слеят,
ще бъда твое огледало и птичките, които пеят.
Ще бъда слънцето небесно и ще светя аз любовно, ...
Изгубваш се във своята безделност,
крачиш сякаш към безкрай.
А любовта сама умира в безпределност,
когато е разцъфнала докрай.
Искаш всичко наведнъж да имаш. ...