Спира времето, сънувам звезди,
изгреви плуват в душата.
Събирам залези и лунни лъчи,
в нощите будни рисувам мечтите.
Рисувам в тебе необятност от сбъдване ...
Има малко есен - там, във всяко лято,
мека като звук от падащо листо,
вдянала невидим, здрав конец от злато
в крайчеца на всяка пърхаща любов.
В сладките въздишки, в устните горещи, ...
Да вярваш дадено ни е от бога
в доброто, истината, любовта,
затуй проклети да сте всички Вие,
отнемащи таз вяра в любовта.
Да, вярвах аз и обяснявах ...
Вече съмва се, скитнико, изгревът зрее в зениците.
Ще си тръгваш, нали? Хоризонтът напред те зове,
да достигнеш върха, дето пламенно любят се птиците,
необятното, вечно небе да докоснеш с ръце.
Само мина оттук, кратка спирка през дългото скитане, ...
Свикнал с болката,
я търсиш като сутрешно кафе.
Пиеш го без захар и горчилката осмисля деня ти.
Подновяваш борбата срещу всички, които все още търсят щастието.
Боли те, но си горд и най-велик. ...
Какво означава всъщност любовта...
убождане в сърцето с магическа стрела,
или просто една орисница е тя,
която идва и те омагьосва във съня?
За някой хора тя е чувство прекрасно, ...
Последният, който си заслужава
да страдам за него, спечели... и страдах,
но край! Вече няма да бъде така -
със нови очи ще погледна света.
Ще търся, ще мисля, а после дано ...
Любовта ни е истинско бедствие,
посадено със просено зърно
ала стигна размера на цвете –
сякаш в погледи скрити покълна.
Все растеше след срещите крадени, ...
Уморих се да тичам след вятъра,
да съм облак в поля зажаднели,
да заравям мечтите си в пясъка,
наваляла над чужди недели.
Все залудо кръщавах небето си, ...
Когато си тръгна от мене любов...
нямо те гледах от ялова нива.
Гърдите ми сложиха черен обков
за всяко друго непонятно отиване.
Когато си тръгна от мене любов... ...
Тя просто издишаше ангели,
нощем, когато всичко е мъртво.
Но не беше глупава - не вярваше в мечтатели,
бягаше от себе си, преди да се е съмнало.
Обичаше да прави любов... с дъха си ...