Мълчиш! А мене ми тежи
това мълчание след толкоз много думи.
Да бяхме замълчали по-преди,
когато можехме да бъдем още други.
Сега е късно, време е за път, ...
Като утринна роса ме докосна любовта.
По-прекрасна си от пролетта.
Най-красивите цветя, аз и ти накрай света.
Моля се да не е сън това.
Рефрен: Пролетно момиче. ...
От утре се забравяме…
Защо ли не престана да ме търсиш?
Защо виждам още с погледи тихи
как ме викаш, как бавно ме погубваш?
Така и аз непрекъснато с устни те зова, ...
Посвещавам това стихотворения на един от най-великите хора на тази планета - Жак Фреско.
Близко - там в далечината
нещо черно се белее.
Младо, скромно старшината
удря, рита и живее. ...
Фея. Чух, че фея ме наричат.
И над тези думи пак се смея -
нима не знаят, че поредната лъжа изричат?
Всичко бях, но не и фея.
Или може би била съм? ...
Ти ме познаваш, аз теб - също...
и двамата се гледаме нетърпеливо!
Някак си край теб се чувствам вездесъща,
неустоявайки на тази любовна съпротива!
Ден след ден минава всичко, ...
РЕКАТА
Във планината се роди едно поточе малко...
То смучеше води от преспите и от земята.
То стана вадичка несигурна, дори и жалка.
Която и до днеска Времето насам-натам подмята!... ...
Мразя деня, в който ще тръгнеш
далече и аз ще остана сама...
Мразя, че не зная дали ще се върнеш,
а как ми се иска да вярвам в това!
Мразя сълзите, които се стичат, ...
Хайде, измисли ми ново име…
Туй старото не го харесвам вече…
Живота си започнах с теб на чисто.
Измисли ми име ти различно.
Наречи ме слънце, обич, вяра, ...
Защо ме пращаш в обятията на друг,
когато до последно твоя бях?
На себе си или мене правиш услуга?
С тебе света в цветни краски видях!
И сега се отдръпваш от мене с нежност, ...
Една история, която някога ще има своя край...
Не толкова мрачен, колкото предвиждам, надявам се... Дано съм лош пророк!
Хенрик Мозес - разбира се!
Б.
Тя… ...
Дали съм наивна, защото тичам след теб,
или пък силна, защото се боря за теб?
Нарекохме това помежду ни просто авантюра,
но такава ли е, щом продължава толкова време?
Страхувам се толкова много да не те изгубя, ...
Като пясък, изтичащ през шепите,
се стопяваш, родено в прибоя.
Няма спиране. Няма известие,
няма истина - моя и твоя...
Няма никаква диря по пясъка, ...
Аз не искам да те помня! Неприличен,
зная да се спирам и пред Святото...
Вече дядо, пак съм романтичен
и ти късам роза от цветята...
Аз не искам да живея във стиха ти, ...
Живеем в държава, където народът не се бори, а емигрира,
беден на богат не вярва и подбира, без да разбира.
Писна ми да слушам как България умира,
не чуваш ли сърцето ни да бие, то не спира.
Ритъм 100 за минута - България доминира. ...