Казват, че е тежко да си сам.
Още по-тежко е да си обречен.
Да се влачиш без диря някъде там,
дето краят ту е близък, ту далечен.
Не знам дали ще си вечно до мен ...
Живот от кръпки часовникът пробужда
в спомени - по един на всеки час,
летящи стъпки в тишината чужда,
бледа сянка в огледалното ми Аз.
Тъгувам без тъга, плача без сълзи, ...
Никой роди се, никой остана.
Беше съсипан с тежката рана.
Жалък, безсилен - бавно кървеше.
Малък, невидим - много болеше.
Тръгнал човекът път да открие, ...
Всяка вечер аз съм различна.
Точно в седем имам среща с нечий живот.
В седем без пет своята кожа до кокал събличам
и заставам пред вас по-чиста и от градския свръх идиот.
Два часа друга реалност, ...
Обичам утрото, когато
денят в просъница създава своите чудеса
и всяка глътка въздух ни зарежда
с магична свежест за деня.
И в миг променя се картината в небесата, ...
За теб, ЛЮБОВ, са моите цветя
Дъждовна нощ в средата на октомври,
с премрежен поглед от сълзи,
загледал се в монитора безцелно,
аз те видях... И ме плени! ...
Бързаш ли, когато времето се стопява,
когато мигът умира и се ражда друг,
в прохладата на кратка мисъл заснежена
по бяла писта да гониш препускащия бяг.
Искаш да се плъзнеш и отминеш без вина, ...
Тишината боли. Упорито нагарча
като вино пелин. И прокълнато зарче
дръзко хвърля към нас. Да изпита късмета
и нищожния шанс - любовта ни отнета
да се върне пак тук, носталгично да блесне ...
Утре е 16 октомври, денят на българските военновъздушни сили. По този повод пускам това ретростихотворение - написано през 1974 година.
Да бъде небето ти синьо,
спокоен и спорен - трудът,
военновъздушните сили
над тебе, Българийо, бдят! ...
Сега съм есен. Тъжна и дъждовна.
Валя на пресекулки, като... (хлъц).
Прехапах си съня, като инсомна,
а вятърът ме носи все на път.
По жълтите листа едва пристъпям. ...
Те живеят в нашите сънища
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, когато решат.
Тези странни чудаци гостуват ни, ...
Очакване
Вятърът разпръсна и последната ми обич,
хукна през полето с нея надалеч.
Аз останах тиха, малка и самотна,
сякаш съм ненужна, непотребна вещ. ...
След време ще съм просто прах...
и шепа пръст, облечена във рими,
издайно ще подскаже и на вас
за страхове, раздели и любими...
Каква съм била ще ви стане ясно ...
Не се ли питаш кой те спасява,
когато сама се вкарваш в бели?
Когато проблемите не се решават
и съвестта ти те гадно вини?
На моето рамо ли, гледам идваш, ...
Тъгуваш ме на глътки, боязливо
и сякаш с мен разреждаш сивотата.
От цветната ми лудост се опиваш...
Чаровно е да бъркаш правилата.
А в нощите ми кипваш като вино, ...
Отмина лятото и с него любовта,
замина всичко, остана само болка и тъга.
Есен... в сърцето, в душата,
а навън - студ и пустота.
След всяко лято идва зима, ...