Заключени в черупката от чувства,
минаваме през всеки следващ ден.
Понякога се молим да намерим
ключа на таз врата, държаща ни в капан.
Да можем да отключим и да пуснем ...
Той бе ангел и с нежни криле
пак пленяваше нейните мисли
и дълбоко - в доброто сърце
пак се раждаха нежни мънисти...
... като думи от тих благослов... ...
Порой от звезди и рози с жълти листа,
пръснати по студената черна земя,
които пеят песен в нощта.
Една душа страда и кръжи до мен,
чувствам, че е там и със затворени очи ...
Понеси се в безкрая небесен
и душата ти - плясък в крила,
светъл лит ще пробуди от песен,
по-красив от вика на мечта...
Нека стенат под тебе душици, ...
Нима ще си спомниш за мойто прихлупено кепе,
нима ще си спомниш за моя износен, невзрачен жакет?
Познаваш ли онзи, що в нощи (и зиме, и лете)
пред прага ти мрака умело разчупва парче по парче?
Нима ще си спомниш за мойта безименна сянка, ...
Не искам милостиня
Горивото на твойте чувства се изчерпва,
затова си толкова разумен.
Затова изглеждаш странно предан,
безкрайно добродушен, сладкодумен. ...
Тя идва неочаквано и тихо
като сянка се промъква покрай теб,
не пита тя добре ли си живял
и колко дълъг път си извървял.
Безшумно, леко се промъква, ...
Ще продължи ли да ме наказва съдбата?
Да надбягва в сънищата ми диви, черни коне?
Жестоки, красиви, силни и неукротими,
като теб...
Бягаш... бягаш от мен?! ...
Любов...
Цял живот търсена... Все още търсеща...
Позакъсняла... Или пък бързаща?!
Намерена... Или отдавна изгубена?!
Безразсъдна... Дори до безумие. ...
Защо търсиш живота в книгите,
нима с тях ще можеш да се утешиш?
Тяло, покрито с невинността на дрехите,
няма сърце, знай, ти пак и пак грешиш.
Бил ли си, бил ли си, ти кажи, ...
ах, ти, Нарцисе...
Не съм, за Бога, самовлюбен Нарцис -
зад мен не са търчали мериади.
На любовта загадъчните знаци
разчетох, пих горчивите наслади. ...