Когато лазил си в трънливи урви,
когато борил си се сам,
когато искал си да стигнеш първи,
преглъщал си обиди, срам...
Когато молил си за малко милост ...
Пак тръгваш незнайно къде...
Сълзите стичат се, а ти не се обръщаш...
Любовта те чака тук! Няма да отиде при никой друг...
Тебе търси пак сърцето!
Моли се за поглед мил и обещава наранено, че към теб е заклеймено!... ...
Не цъфтяха розите във този ден
и гората не очакваше пробуда,
не изгаряше сърцето тихо в мен,
нито хората мълвяха, че съм луда.
Слънцето не грееше за нас ...
Този дъжд накипял все прелива
над зеленооки поляни и клони.
Плуват облаци и си отива
моята пролет над прецъфтяли люляци.
Колко я чаках, жадувах, сънувах... ...
– Ти знаеш ли какво е любовта?
– Не знам, тя пази вечната си тайна.
Ти знаеш ли какво е да си там
до сивия бордюр на тротоара,
зад тебе – сляпа хълцаща врата, ...
на племенника ми Ивайло Терзийски
И понеже богат ли си - чакай банкрут,
а замръкнеш ли просяк - сънувай разкош.
Всяка слава е каца със мед. И с барут.
Всеки ден недохранен, прилича на нощ. ...
Марш на невежите
В какво се превърнахте?! Вижте се, хора!
Във хленчещи баби с фалшив ишиас!
В устата - ламѝ, а страните от зора,
пропускате вечно житейския час! ...
"Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута ...
БУРЯ С ГРАДУШКА
По небето чисто облаци прииждат,
черни, буреносни - идват за беда.
Кат войска враждебна бързо се придвижват,
светкавици мятат. Вече заваля. ...
Воля за Любов
Със някой пред олтар се взимаш.
Живееш! Старееш! Живееш! Старееш!
Със този някой деца в неволи и радости имаш,
Пееш, ядосваш се или се смееш. ...
СИРОМАШКО ЛЯТО
О, ти за мен си мойто сиромашко лято!
Ти стопли моя ден във есента...
Със твойте чувства ти ме надари богато.
И стана моят смисъл на света!... ...
Студена и тъжна, нощта се отдръпва,
изгревът идва, но без топлина.
Сърцето разбито, от мъка потръпва,
гледам в сумрака на свойта душа.
Стоя и се чудя, какво ли направих, ...
Когато имах нужда от подслон,
единствен само вятърът предложи
останките от нечий чужди дом
в основите на моя да положи...
Когато имах нужда от лице, ...
НА ЖЕНАТА
Прекрасни, падащите утринни лъчи,
те палави играят във вашите коси.
Коси от вятъра тъй нежно разпилени,
с красотата си държащи мъжките сърца пленени. ...
Живот, живот... и бавно си стареем
и ти, и аз... отпиваш ме неволно,
и пием с тебе скръб, живеем,
и гледаме се с погледи доволно!
Смъртта ли? - мащеха не ща да имам ...
Когато ти казах, че ти си за мен красота
на пролетна утрин, окъпана в майско ухание.
Когато ти казах, че сън си наяве, мечта
и страстно облъхнах те с моето жарко дихание.
Когато ти казах, че бъдеще няма за мене ...
Сбрах, Господи, от знания грамада,
а сред невежество духът ми страда:
Пристрастен искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз. ...