Не се страхувай, аз съм вятър,
ще те погаля и ще си замина,
декор съм, част от сцена на театър,
подвижна, временна и заменима.
Не се страхувай, не оставам, ...
Виждам те, усещам те, в моя ден,
а в съня си. Ах, любов, пак ли ме посещаваш,
отново чувствам се някак странно, да избера
аз не зная - въпроса или отговора.
На глас името ти не изричам, не те слушам, ...
Пред погледа ми хиляди години минаваха,
хиляди човешки животи се стопяваха.
Милиони души забравих,
стотици спомени зад себе си оставих,
не можах да простя на вечността, ...
На героите от Илинденско-преображенското въстание
Илинден, деветсто и трета,
станаха нашите деди
срещу неправдата проклета,
срещу тиранство и беди! ...
Обидата се приюти в мен като утайка от горчиво кафе.
Усетих нейния натрапчив вкус, който се плъзна иронично по цялото ми тяло.
Затреперих от студ. Бях толкова малка и безпомощна.
Нямах сили дори да заплача.
Отхвърлена от всички. ...
Спри! Не! Недей! Не се приближавай!
Не искам да видиш, че ме боли!
Отивай при нея! Не ме заблуждавай,
че сърцето ти късат моите сълзи!
Не искам да слушам от теб вече нищо. ...
Новата постеля пак ли ти убива,
нали отиде сам - със розови мечти.
Нали остави всичко старо и каза,
че сърцето ти лети!
Сърцето този път като че те излъга. ...
Когато грабна моето сърце
Мечтите ми бледнеят и се давят
в нощта, когато грабна моето сърце,
а устните ти дълго се разтапят
по моите под тъмното небе... ...
Не се опитвай, няма да успееш -
ти сам си ме заровил във мълчания,
за да се съхраниш и за да оцелееш.
Но аз съм в теб до кости. Непоканена.
А пръстите ти грубо ме дълбаят - ...
Тя е Палечка, мургава, с черна косица.
Тича в парка самичка цял ден.
Носи картички, малки, и тихичко пита:
„Ще си купиш ли нещо от мен?”
А устата преглъща, очичките скитат ...
Сън, моля те, не ме напускай!
Само ти ми остана от онуй, що да върна не мога -
и спомена мил и далечен, и онази омразна тегоба,
че него го няма до мене и никога няма да бъде,
а обичта ми към него... о, повярвай ми, тя ще пребъде! ...
Усмивки колко рядко виждаш ти,
къде се скриха те, кажи?
Дали животът ни е сив и смръщен,
или печели този, който е намръщен.
И гледаме лица застинали, и няма жокер ...
Вдъхновено от Prince Purple rain http://tekstove.info/browse.php?id=20117
Пурпурен дъжд бавно се стича
по миглите на дърветата.
Слънчеви кръгове
падат в очите ти. ...
В този ден една звезда блести
и красива светлина към всички тя искри!
Неин лъч попадна в моите очи
и появи се фея, тя ми каза: “Сега ги затвори!”
От светлина... тъмнина... ...
Леле, пусто му лутанье и диренье -
не моа да си намера свесно сиренье...
Гледам и търся по разни супермаркЕти,
а там ми предлагат само някви паркети.
Гледам аз наляво, гледам и надясно. ...
Ти си нож, който не излиза от сърцето,
дори и да се взирам в всичките звезди на небето,
нужната ми светлина не ще намеря,
за да мога пак спокойно да живея.
Мислите ми пак държиш в ръце, ...
Копнежите при своя бряг ще се завърнат,
ще се завърнат заблудените мечти.
Не им се сърдя аз и пак ще ги прегърна,
дори да ме упрекваш и осъждаш ти.
И ако те във теб не могат да виреят, ...
Смирена
По пътя си вървях, с надежди го застилах,
забравила за теб, в мечтите се улисах,
но с тежки канари ти пътя ми засипа,
стояща там сред тях, зловещо се усмихна. ...
Стрелата бясна пак пречупи светлината
и затри от погледа ми сянката прекрасна...
Болка истинска и страстна...
Как по дяволите не разбра???
Бих стъпила на мина заради теб, ...