Искам да живея сред гори изгубени -
тихо, идилично и без много шум.
Да гледам в небето гълъбите влюбени,
песента на славея да пея наум.
Смело кукуригане сутрин да ме буди. ...
Уподобявам се, когато към околната среда
аз мимикрирам в съответния й тон.
Уж, за да бъда като всички, постоянно се меня
и съществувам чрез цвета "хамелеон".
Алтернатива за различните, каквато съм и аз, ...
Видях любовта, усетих страстта,
почувствах и твоето сърце да тупти...
И ето сега, разделени в нощта,
смирено аз роня сълза след сълза.
Аз мисля за теб - ти мислиш за мен, ...
Не си обичал истински,
ако е имало само страсти и искри,
това не стига да е истинска любов,
която тлее, защото тя трябва да се разраства и гори.
Не си обичал истински, ...
Още помня първата ни среща!
Млад човек усмихна се отсреща,
а погледът му, благ и озарен,
беше топъл, нежен, вдъхновен.
Учителят протегна длани ...
Срещнах те, любими, без да подозирам,
че всъщност си бил близо до мен.
Влюбих се в теб неусетно и силно,
съзнавайки, че теб съм чакала отдавна.
Обичам те такъв, какъвто си, ...
Агликина поляна, как хубава си ти,
ненужно е да казвам за твойте красоти.
Оттук кога минавам, във мен изплува спомен,
за живот хайдушки тежък, непокорен.
Гордост е за мене, че съм ваш потомък ...
Отново тъмен ден, а слънцето пак грее с божествени лъчи.
Нещо в тебе вика, сълзите да избършеш.
Направи го, дори светът омразно сив да е в твоите очи.
Време е светлината да погледнеш.
Ставай! Изправи се и забрави онези дни. ...
В Огледалото
Посветено на Петко Илиев-Divak
В лицето ти нека всеки да се вгледа -
обратната страна на огледалото не е за теб!
Ти не търсиш - всички знаем го - победа! ...
Виж раззеленилите се дървета, свободните птици, извисяващи се над света.
Яркото слънце, кръжащо в синьото небе – извор на радостта.
Тук са златните залези, къпещи се в море от светлина.
Усети летния въздух, всичко е толкова истинско – да!
Но видях самотна стая на незнайно място и заключена врата. ...
Очите ти често спохождат съня ми.
Замислени галят умореното ми лице,
а пламъкът в тях все още разказва
за отминалите малки добри светове.
И чезнеше в мрака искрицата бяла. ...
НЕРАВНОВЕСИЯ
На този свят щом вземаш, трябва да дадеш.
Неравновесия животът не понася.
И ако присвояваш, значи, че крадеш;
за всички дейности в живота се отнася! ...
Започва той игра с прашинките безбройни,
дотяга му, опитва с нещо друго...
Благословия е за нас във дните знойни,
ругаем го, щом се развихри лудо.
С невидима ръка завърта мелници, ...
Акварелът се нарича "Актриса" и е дело на майстор, рисувал декорите на над 50 филма в студия "Мосфилм" и други филмови центрове. Нарича се Валентин Николаевич Вырвич. Открих го в един сайт съвсвм случайно... И много се радвам!
Стихът... заформя трилогия с "Полунощ" и "В залата".
Така се получи...
Ще ...
Мълчиш. Очите ти са тъжни, уморени,
в тях няма вече топла светлина
и погледът се рее нейде устремени,
сякаш птица се стрелне, спре и отпусне крила.
Мълчиш. И в туй мълчание, пропито с тъга, ...
Не узря в мен и късче от лятото,
дето миналата зима обещах си.
А мечтаех си да бъда малък бог
и с вятъра да милвам всички майчински...
Така и не пораснах до тавана. ...
И се чудя как ще бъде посреднощ, щом нощните птици огласят мига.
И свежест обгърне студените устни, удавени в сълзи, очите не ще да заспят.
Затворени страници, притихнали стонове, в картина затворени бледи мечти.
Не гасне ни болка, ни обич, ни тихият шепот на вятър безпътен,
уловени в затвора на лун ...
Заплаках...
"За кой ли път, сърце, не си ли уморено -
от раните, от болката нима не си сломено?
Защо се бориш още и защо обичаш...
и себе си, и мен ще спреш ли да обричаш..." ...
Любовта ми към теб е толкова силна,
че когато те няма, в сърцето ми настъпва
болка и огорчение от бъдещето.
Без теб слънцето не свети за мен.
Без теб душата ми на клада гори. ...
По синора са избуяли тръни.
Свисти трева. Стопанинът го няма.
"Дори за оран няма да се върне!" -
подпира пътят нивата със рамо.
По тоя път отнесоха човека, ...