Виждаш ли гаснещи звезди?
Утрото ги обира, минавайки към залеза.
Не знаеш колко боли, сбогувайки се с изгрева,
за който копнееш, а никога не можеш да имаш.
Мечтата по слънцето идва след края ...
Преследват ме хиляди плашещи рими,
огнено във врата ми като змейове дишат.
Неочаквано-диви, неустоими,
непрестанно ме карат по листа да пиша.
Армията им с мен ежедневно воюва, ...
Все още помня приказката стара,
в която пак доброто победи,
разказана ми някога от мойта баба
за любовта и тилилейските гори.
Назад далече във годините ...
ДОКОСНАТИЯТ РАЙ
Има рай – тук, сега – на тази Земя!
Достъпен, реален и не след смъртта!
Но той трябва да бъде съграден
за нашите деца на утрешния ден! ...
КЪСНО ГРОЗДЕ
Научих се безмълвно да те обичам,
без и за миг да те искам за себе си.
Във вечност да не ти се вричам
и от теб да не съм лудо обсебена. ...
Дойде, възседнал белия си кон.
Но не разбра, че аз съм Пепеляшка.
За миг надникна в бедния ми дом
и отлетя в галоп по пътя прашен.
А толкова го чаках! Нощ и ден, ...
Две души, осмислят те живота ми,
две сърца завъртат моя свят,
все за мене двете са разхлопани,
а подритват мойто, без да го щадят!
Рани две във себе си аз имам - ...
Понякога любовта отново те търси,
може и късно да дойде при теб.
Но пламне ли, тогава трудно се гаси,
за душата става като за гладния хлеб!
Много е трудно любов да се гаси, ...
Ето пролетта в разгара си е сега,
Носи се във въздуха аромата на любовта,
С много ветрове и дъждове брани я тя,
За да имат влюбените повече свобода.
Бури страшни пролетта донася, ...
Дори и чайките забравят да крещят,
прелитайки край старата скала.
Към нея вече само спомени летят,
със натежали от тъга крила.
Те виждат пак венец от полските цветя, ...
Така ми се иска в деня си да мога
да догоня всички изпуснати влакове,
които в коловозите на живота
не пожелаха да ме изчакат…
Едни бяха трудни – отнесоха болки, ...
В сърцето ми се е отворила рана
Сякаш със усмивка ти я лекуваш
Но за мен няма болка по-голяма
От това за друга да жадуваш
Гледам те и се чудя колко дълго ще оцелея ...
Последните слънчеви лъчи прозрачни
приканват тежките облаци мрачни.
Небето се срива - за миг опустява...
след секунди и луната изгрява.
Звезда след звезда бавно прозират ...
(На Ольга Малцева – Арзиани и всички талантливи руски поети и преводачи, които открих чрез Международния конкурс за поетични преводи)
Лети душата – смела, вдъхновена.
Лети щастлива, волна, окрилена.
Лети през време, граници, прегради
и пеят чувствата ми - птици млади. ...
Моя късна любов,
ще съм с теб до последния дъх,
но сега, не в залеза тъжен накрая,
днес искам в хладното есeнно утро
да стопля ръцете ти и да ти призная, ...
Страхотно маце срещнах, ах, страхотно!
Поканих я: „Ще дойдеш ли у нас?”
И мигом съгласи се тя охотно.
(изглежда бях харесал ù и аз)...
Разменяхме си погледи горещи, ...
Всеки спомен за теб превърнах във храм,
храм без икони, само с восъчни мисли,
свято място, където със тръпнеща длан
преобръщам душата, после тръгвам – пречистена.
Прежадняла, отново се връщам в Светая светих, ...
Път дълъг пред мен прострян,
До някъде извървян, някъде пропълзян,
Къде отвеждаш ме без капчица свян,
Не виждаш ли, че в душата ми няма вече плам?
Пълзя от болки изтерзан, ...
Тя, болката, понякога трудно се открива,
опитва се в нас тя всичко да руши.
С пипала в душата всичко ни попива,
тогава търсим някой да ни утеши.
Нима безсилни сме да търсим изход, ...