По фолклорен мотив "САМОДИВА" на chergligan (Костадин Радев)
Виж ме, либе, в небето,
птица съм светла, огнена -
сърце да те присвие, запее,
усмивка да ти светне, изгрее! ...
ЧОВЕКЪТ ЧЕСТО САМ СИ Е ВИНОВЕН
Един живот доникъде не стига,
нещата земни в пълен ред да приведе.
Че хаосът от мисли е верига,
която лесно може да ни подведе. ...
(из цикъла "Вицове в рими")
Пак грип налегна столичния град
и плъпнаха кихавици отново.
Реди се на опашки стар и млад.
Така и аз, подсмърчащ и готов ...
Безбройни спомени, сега кошмари,
и този никога не стихващ в мен пожар.
На стари снимки са съдбите избеляли,
напомнящи не гаснещ порив стар.
Погубена завинаги възможност ...
Асфалтираха дупката, през която
Алиса всеки път се промушваше –
нейния проход, нейния вход.
Към близкото минало, към светлото бъдеще.
Към астматичния софийски живот. ...
Видя ли, че хлапета са звездите,
затичани по пътищата млечни,
към нещо по-голямо от Вселена,
към нещо с размери на прегръдка,
към нещо, от което имаш нужда, ...
Леглото ти кънти като ковчег.
Пироните са дълги. Влизат бавно.
Тоз, който ги кове, не е човек.
Отрязал е гърдата ти до равно.
Ръцете ти са писък за живот, ...
Хей ти, момчето с щръкнало перчемче,
с крачета боси и голото смешно коремче.
Все те виждам до избелялата ни ограда
как нослето бърчиш и отхапваш от хляба…
По цял ден с тебе гонехме хвърчилата ...
Затварям аз очи и в миг светът потъва цял във мрак.
Съмнение прекъсва моите мечти: Дали без теб ще бъда жива пак?
Ако не мога твоя глас да чувам, как ли животът ми ще преминава?
Няма да има кой да ме разсмива ми се струва и болката със думи той да притъпява.
Ако не мога повече да те докосна, няма ве ...
Когато ме събличаш с поглед…
… и всяка ласка е усещане за после
недей обгръща тишината с думи!
А само напомни ми че съм твоя…
и стихналите в пазвата ми удари ...