Poetry by contemporary authors
Паднали ангели 🇧🇬
Паднали ангели от небесата търсят опрощение на земята.
Наказани били те за своите грехове.
Всеки ден ходят по земята на длъж и шир и въдворяват мир.
По този начин те ще изкупят своите грехове. ...
Плачем с тебе, Русия! 🇧🇬
жертвите на кървав, безсмислен терор!
Хора без съвест, хора безстидни,
пак палят в душата ù адски пожар!
Жертви невинни на сляпа омраза ...
Въгленче в снега 🇧🇬
Стъкла премръзнали припяват
мелодия с протяжен звук
и мисли снежни ми навяват.
Обвита с бяла пелена, ...
Контраст 🇧🇬
Ще съм шепот на лудо безвремие,
хладен полъх във летния зной,
дъх горещ на гора заскрежена…
Луд контраст на лавина и жар. ...
Болка... 🇧🇬
и с дъха си покрива го с прах от отминали рани,
но среднощната болка намира - уж тайния шифър
и си взема парченца от нея - със сълзи опрани.
Тя мечтае сама и отглежда мечтите на двора ...
Телепатия 🇧🇬
Сама ли беше тази нощ,
за мене ли си спомни?
Възкръснаха ли пак пред теб
виденията нескромни? ...
Мъртви цветя 🇧🇬
Мъртви цветя,
млади убийци -
палачи на красиви мечти.
Следи във съня, ...
Женски номера 🇧🇬
с ранима душа,
типично по женски
към тебе вървя
и бягаш по мъжки ...
Измисли ме 🇧🇬
по-щастлива от всякога.
И стопли ми ръцете
във твоите.
Аз не искам да плача, ...
Докосвам те скръбно 🇧🇬
и в миналото, и сега.
„... А що е нощ и що е ден
за нас изгнани из света?“
Димчо Дебелянов ...
Звън на камбана 🇧🇬
и със гласа ù Бог ми пее,
Духът ми рее се във висини
и в ангелски пух нежно се люлее.
Красиво ми е, светло и така ...
Смешно, нали 🇧🇬
Любов незнайна.
Ти си като детска песничка,
тайно скрита в килера на сърцето.
Помниш ли онзи ден в гората ...
Откровено 🇧🇬
чаша, чувство... Там нещо звучи...
После просто набираш адреса от вкъщи
и отново си с мене, нали?
Колко тъжно е, мили, че ти предпочете ...
Раждане 🇧🇬
кънти смехът на отминалите мигове.
Които съм пропуснал безвъзвратно, разпилени
измежду загадките на съществуването ни.
А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч, ...
Дори да имам път... 🇧🇬
Задрямал е във сянката на вечността.
А аз трудно е... дори да се надявам,
че простира се пред мен дaлечността.
Дори да имам път - не води той до никъде ...