Искаш да играем на котка и мишка.
Но търпението ми, знай, е с тънка нишка.
Лесно се къса и може от раз,
ти да си аут, а аз да съм пас.
Познавам играта. Добре я владея. ...
Кой казва, че плачат само слабите?
Аз обичам своите сълзи...
те ми напомнят, че съм жива...
и че макар за в момента да ме боли...
чувствата ми са истински. ...
Аромат на цъфнали кокичета в снега.
Мирис, който пак ме завладява.
А между тях разхожда се жена
и мислите на всички обладава.
Тя винаги е нежна и добра. ...
Ах, колко странно съвършен си ти,
лишен от музика, прегръдки и мечти,
сърцето ти е просто късче порцелан -
не си от никого отхвърлян и от никого желан.
Не си се питал "Кой е другият във мен?", ...
Всяка вечер стъпвам тихичко насън,
бродя в океани, призрачно безкрайни.
Мислех, че сънувам. Всъщност съм извън
всякакви такива непотребни тайни.
Търся и събирам приказни мечти. ...
Душмани
Как така живея, дали пък време не пилея,
сякаш в труп съм се превърнал, а боли,
какво да правя, просто не умея
да отправям за живота си молби. ...
Животът е песен, но не и магия,
животът понякога не е точно като на
листа хартия!
Животът обгръща ни в свойта стихия,
а ние, пияни от обич или от мъка, ...
Назаем ли те взех като монета,
или измислих те – среднощен стих?
Навярно бил си и било е светло.
Но да държи в ръце кой може миг?
Сега е придошла съвсем реката, ...
Празна бутилка от вино в ръката ми.
Аз вървя, ти вървиш.
Мълчанието ни е най-хубавото нещо,
което се е случвало тази есен.
Жълтите листа светят в очите ни. ...
В ЧЕТИРИ
Тишината простреля съня ми със писък среднощен.
Аз отворих очи. Оглушах или чувах го още?
После с чувство тревожно прегърна ме лампата бледа
и докоснах косите на мама, заспали в безреда. ...
Това е едно, своего рода, продължение на "Вятърничаво". Надявам се, да ви хареса!
Благодаря на всички, които ми писаха!
Кожената торба е моя компютърна рисунка.
Б.