Poetry by contemporary authors
Търсещ 🇧🇬
в лабиринта ти, тайнство живот!
Кръстопът, спирам се и поглеждам,
търся “изход”, а надписи: “вход”.
Като кон съм, вършеещ хармана, ...
Счупени приумици за двама 🇧🇬
Витрините ли? Вече ти се сърдят.
На снимките показват само мен.
А зад гърба ми слънцето е хърбаво.
Троша стъклото с поглед изумен! ...
Аз съм просто уличница 🇧🇬
Аз съм просто уличница, чула и видяла безброй съдби.
Спираха се при мен двойки с проблеми, и двойки с мечти,
спираха се нещастници - и мъже, и жени.
Но най-лоши бяха неверниците с техния нов и груб морал, ...
Стъклени сърца 🇧🇬
се сещам за теб, а сълзи се стичат,
колко бързо паднаха листата тази есен,
времето и любовта някак неусетно излитат.
С невъзможното отново се срещнах, ...
Полет 🇧🇬
пролет на сън;
парченце зеница,
утринен звън
на дъжд по стъклото, ...
Аз помня твойто име 🇧🇬
във леденото утро
на твоя сив, недогорял живот.
Ръцете ти във моите притиснах,
сърцето ти - във моето забърза ход. ...
Кулата 🇧🇬
една принцеса,
вплела мирогледа си
във залез тих,
в една мечта, ...
Хамелеонско 🇧🇬
и менящи се куп настроения…
Докато си помисля, че постигам баланса -
фонът мигом зад мен се променя.
Тракащите стрелки маршируват послушно, ...
За и от душата.... 🇧🇬
издърпах те, потънала до шия в тинята.
Стиснах те, изпищя, като пред умиране.
Да те стопля исках, толкова изстинала.
Оглуша, горката, от вслушване, ...
За пропуснати влакове щастие 🇧🇬
А защо ли? – едва ли тук някой ще може да каже.
Аз преминах за стола на цирка прилежен реда си
и потънах във мрак, без да видя очите й даже.
И когато след час по програма спектакълът свърши, ...
Ще бъда твоя 🇧🇬
Ако от хорска суета опарена,
във нощите се скитам тичешком -
не ме отпращай!
Не убивай вярата! ...
Веднъж разбито, сърцето на жена 🇧🇬
много трудно може да се излекува.
В клепачите ù меки ще шуми дъжда
и спомен от последното сбогуване.
И като вино - кисело, но захарта ...