Poetry by contemporary authors
Бряг, обсипан със мъниста 🇧🇬
Бряг, обсипан със мъниста -
ледени сълзи са те,
виж - душата ми отлита
с разпокъсани криле. ...
Имам те за миг 🇧🇬
Имам те и после тръгвам.
Стопявам се като мъгла,
но кого ли аз залъгвам.
Миг не стига, нито час, ...
Когато убиеш приятел 🇧🇬
Помоли ме веднъж да не те наранявам
(аз такива неща не забравям).
Но ето, след време
Точно ти, приятелю големи, ...
Очакване 🇧🇬
... Животът ни тук е една отворена рана. Тя кърви отдавна, неспирно. Откакто се помним.
Подай ми ръка
в светлината –
през мрака. ...
Светът е за радост 🇧🇬
Какво са на птиците песните знойни,
цветята в момински градини упойни?
През майските нощи - красива луна,
обляла земята с любов, светлина? ...
… отглеждане на снежен човек… 🇧🇬
Нали ти казах?! Грозна съм и лоша.
Търкалям тръни в ниви неорани.
Дяволът доброто ми изпощи.
И още със Душата си ме храни. ...
Лицето и душата ми 🇧🇬
а пък душата - кучета я яли.
Не вижда никой в погледа ми син
какви тайфуни страстно са вилняли.
Красива маска слагам пред света. ...
* * * 🇧🇬
разпилял на миналото спомена,
за да върна времето отминало
и припомня славата на дните ни.
И ще рукнат спомени забравени, ...
Греховни мисли 🇧🇬
Макар да съм наречен с друго име!
Защо ме сочат: „Ей, разпнете тоз!”,
без да познават мен и мойте рими…
Защо ли да не съм и аз месия, ...
Неизвървяната твоя пътека 🇧🇬
знам, че е трудно.
Малко плаха, себична -
все по вятъра тичам,
а като се уморя, ...