Не ме прегръщай!Аз съм дива, лоша,
преминала през хиляди легла.
На младото ми тяло от разкоша
мъжете пиха. Никой не разбра
сърцето ми от ужас онемяло - ...
Господи, не позволявай да се влюбя
във мъртва обич и очи лишени от живот.
Не искам утре, като се събудя,
пред мен да няма път, да няма брод!
Въображаем мъж вратата да отваря ...
Жени варят ракия на казана
Напечено, невярно време стана –
мъжете мрат инфарктни и инсултни.
Жени варят ракия на казана
с надежда някой ден да бъдат чути, ...
За теб няма да е загуба, ако умра,
нито пък за мен, дори напротив
- ще да е спасение.
Но зная... ще оставиш рози на гроба ми,
винаги черни и винаги десет, ...
Имам наистина добра приятелка,
но в един момент разбрах, че я обичам,
а това между нас не смея да разсичам,
за да не я превърна във предателка.
Честно казано, нямам идея ...
а Незабравка, Розите и всички останали цветя!
Неуморен и потен живота,
ме преследва в ръка със смъртта,
Всяко раждане, пътя, потока,
Свършват нейде в далечна страна. ...
ЗАМЛЪКНАЛИ КИТАРИ
Когато погледна към ъгъла виждам
китарите прашни със скъсани струни.
Пристига тъгата и в нея зазиждам
китара и... спомен за морските буни. ...
По "Charlie St. Cloud".
С лодката на детството пътувам
по пенливите от щастие вълни.
Гневът ти с радостта си предизвиках?
Смехът ми ли до болка те рани? ...
В полето, дето Ерма се обръща
и купена на Руй се извисява
животът си тече, един и същи,
забравен и от Бог, и от държава.
Как трудно се изкарва тука хляба! ...
Мина мeсец откакто до мене те няма,
а следите в очите ми бавно угасват.
И те търся във белите сънища само
и измислям те в стихове, дума след дума.
Покажи ми звездата която да следвам. ...
Със бавна крачка се прибирам вечер
в угасващия декемврийски ден.
Колите бягат, призрачно далечни,
по пътя, проснал тяло, уморен.
Над мене лампата е като смъртник – ...
Намерих те, когато нищо нямах,
когато самотата ми първична
ме караше над восъчния пламък
молитва за любов и смърт да сричам.
На дъното на чашата с кафето ...
Четири стени и влюбен мъж,
а сърцето глухо бие в мене -
театър тъжен - вече неведнъж
доказах си, че нищо няма да излезе.
"Обичам те!" шепти, а аз мълча ...
Защо не мога просто да бъда една птица?
Да достигна до небето.
Да поглеждам надолу към всички мнения.
И винаги свободни те да летят.
Защо не мога да бъда само едно слънце? ...
Женска логика - нищо не питай!
Звезден свод, аромат във косите
и е светло край тебе до бяло -
топло тяло до твоето тяло.
Цветна рокля във делника сив ...
Къде сте бе, хора? Останахте ли живи?
Живи сте тялом, а духом?
Къде сте бе, хора, останахте ли живи…?
Живи в сърцето, което да обича, да раздава,
да помага, да налага само с любов! ...
Нивата на комфорт и сигурност
се сриват бясно към критична точка -
"Пътят напред" оказва се миниран
и "няма как", и "нито ден отсрочка"...
"Пътят назад" обаче сме го срутили ...
Старата къща
Тя е още там, сред дъбове зелени
- руина във времето, забравена и пуста,
с очертания неясни от листата изкривени.
Навред трева, не личи къде е пруста. ...
Гардероба си отново подредих -
стари замених със нови дрехи.
Но сант един за себе си спасих
от скритите в Душата ми успехи.
Прерових всичко, вярвайки, че знам ...