Помислих красотата за заблуда. За мерзост,
за духовна нищета.
Представих грозотата като чудо, тъй древно,
недостъпно за света.
Припомних си за лебед неотраснал, ...
Гаснещ залез
Във мрака хладен бавно сянката потъва,
за да се слее плавно с нощната тъма.
Умиращ слънчев лъч с въздишка се огъва,
изгасва и заспива пак до сутринта. ...
Ти днес ми каза, че не съм жената,
която би желал за себе си до гроб...
А помниш ли в прегръдките ми колко плака,
като дете, примиращо за нежен зов?
Дали във нечий женски скут си плакал, ...
Огънят гореше силно, през него аз те виждах,
усмихваше се там, близо и далеч от мен.
През онези пламъци горещи в мен се стопли всичко,
защото там стоеше любимият човек.
Дървета в огъня горяха, ...
УГАСНАЛИЯТ ФАР
Опитвам се с какво ли не да те сравня,
но ти не си конфекция, а уникат.
А може би си... неугасваща главня,
останала завинаги без дупликат. ...
Въртим се в омагьосания кръг на лицемерието,
на болката, предателствата и интригите..
Обичаме омразата и вярваме във недоверието.
А любов има само във филмите и книгите.
Приятелите, близките, дори себе си предаваме. ...
Докосвай моето тяло под сребърни луни!
Бъди едно начало! Разпятие бъди!
И ме разкъсвай цяла, и ме възраждай пак
с душа виновно-бяла. Аз чакам само знак,
едничък знак от тебе. В опасна зимна нощ ...
Посветено... надявам се човекът, за който е, да го види...
Сълзи нежни лея,
сама съм вече на света.
Една тъжна песен пея -
"ВСИЧКО ИЗГУБИ СИ ЦВЕТА" - това се пее в нея... ...
Все още високо над тебе летя.
Напразно се мъчиш да ме достигнеш -
кални камъни хвърляш по мен в суета
и в думи безбожни и злобни изригваш.
Комплекси избиваш по мен да се целиш, ...
Имаш тяло за грях и душа – за поема...
Как – кажи - да реша тази сладка дилема?
Да изтръгвам ли стихове от мечтите ти диви?
Да се гмуркам ли в рифове със корали красиви?
Да очаквам ли устните - сладоносни торнади ...
Аз люлях те в мечти ветровити и луди,
създавах, извайвах всяка твоя черта,
молех се в стомаха за онез' пеперуди,
чието пърхане осмисля света.
Носих те в сърце от чуплив оптимизъм, ...
Ако някога се върнеш?
Ако пак в очите ми помръкнеш?
И ако сълза за тебе падне пак?
Kакво ще правя срещу най-коварния ми враг?
Попи ми се в сърцето, защо боли от тебе толкова нелепо? ...
По рамото пак Есен ме докосва -
самотна я посрещах неведнъж.
Съблича се без глас, червенокоса,
а вятърът, разсеян и капризен,
подухва с мързел на неслужил мъж. ...
Когато Луната с мен не говори
и се скрие зад облак триглав,
когато вятър в косите пришпори
своя остър дъх на плесен и прах,
когато звездите от студ посинеят, ...