Морфей налива сънища със шепи
в очите ми, ухаещи на дъжд,
и бурята във мене предусетил,
изпива всяка мисъл отведнъж.
И стъпва на брега на самотата. ...
Всеки твърди, че мрази лъжите,
всеки това непрестанно твърди...
А истините, на дълбоко скрити,
заключва зад безброй врати.
Аз никога не лъжа, всека казва ...
Двата ада
Някъде мъртви души, в тъмнината на времето, бродят сами.
Някого, друг убива сега, виждат се белези по изкривените лица.
Злото като черно мастило се разстила по тази земя.
Земя, на която преди е властвала красота. ...
Как да знам къде свършва душата ми,
в мен заплетена кротко търпи.
През очите наднича объркана
в своя дом - тленен, лута се с дни.
Как да знам кога точно съм истинска, ...
Когато те очаквам, като светъл храм
отворена и хляба си за теб омесила.
Стъкмила огъня си, за да мога да ти дам
от топлината, в мене избуяла.
Когато ставам ручей ромолящ ...
И твоя свят в шепите си аз държа,
сам не мога, не искам без теб да продължа,
но и двама по пътя да вървим - ще страдам,
мислите пропъждам, но от сърцето не ще избягам.
Защо съм тъй раним, когато имам нужда да съм силен, ...
Толкова много любов, вулкан в душата напира,
кратери пуска от дим, в светли пръски извира.
Докосва чужди съдби и те просветват във мрака,
магийно слети мечти, единствено вярна отплата.
Изригват, после летят, космически следват простора, ...
Подай ръка и двамата ще полетим
със вихрен шемет в звездните простори,
не се страхувай, Слънцето ще посетим,
тя, Любовта, е също движещото горе.
И ние двама, волни като светлината - ...
Човек се ражда, живее, умира,
оставя след себе си някаква диря,
всичко от семенце малко започва,
посято прилежно на хубава почва...
После избира си своята дата, ...
Бляскат дърветата, свели стебла,
окъпани след летния дъжд.
Врагът е зад хълма и стяга войска,
да приключи с нас отведнъж.
Рият конете припряно земята, ...
Честит да бъде твоят ден рожден
и нека Господ над деня ти бди!
Животът ти да бъде окрилен,
успешни да са земните ти дни!
Празнувай бурно - с вино и тълпи, ...
Преди каквото има да се случва
където и да е на този свят...
Преди от сън да се излюпи от утрото
и слънцето да разпилее топъл смях...
Преди да гушнат облаци луната ...
Ще чакам да преминеш – като грипа,
разтресе ме, но три дни се изтрайват.
Разсейки няма - тенк ю, че попита,
не - само по сърцето ме удари.
Залутах се из думите ти – грешка! ...
Полудяла луна стръвно вятърът гони,
с прилепово крило си прикрива следите.
Вълци ръфат нощта. Първобитни нагони.
И кърви тишината от греха на звездите.
Сенки хвърлят във мрака прокълнати мрежи. ...
До късно снощи пих от любовта,
но някак си защо ли не ми стигна?
Дали била е наполовина чашата,
или съм толкоз жадна била?
Но тази вечер пак налей, ...
В милионния град, милиони съдби.
Живи сенки отнейде извират.
Или мъничко след, или малко преди –
жив и аз между тях се провирам.
Накъде през площада, през вятър и шум, ...
Потъна голо и червено, слънцето зад хоризонта
и гларусите спряха да летят.
Обгърнати от сянка на крайбрежни гъстълаци,
палатки, каравани спят.
И някъде китара звуците разнесе, ...
По навик искам да те видя...
По навик искам да те чуя...
По навик всичко става и номера ти аз набирам...
По навик ли още те обичам?
По навик ли се стичат моите сълзи? ...
Понякога поглеждам в мойто минало
и виждам сцени, от които плача,
душа, сърце, защо тогаз било изстинало
и аз безмилостно към пропастта ги влача.
Нима животът ми е бил коварен, бурен, ...
Нося те в себе си толкова дълго.
Кажи ми как да те забравя!?
Белязал си сърцето и душата ми.
Знам, ще те обичам до края.
Ти си всичко, всичко за мене. ...