(от ръка разстояние)
Отблизо съм по-стара от света,
по-черна от девети кръг на Ада.
По мярка и размери – трън в пета -
и труден шанс такава да се падам. ...
Ще дочакам завръщането ти тази нощ
и в ресници съня си ще скрия,
ще разпаля студа, ще зашия със нож
болен спомен; ще сложа босилек.
А в сърцето ще скрия сакрална тъга ...
Крачиш към залеза с бързи стъпки,
навред усмихват ти се цветята.
И щастливи пукват всички пъпки,
щом погалиш със ръка земята.
Весели пеят всички птици, ...
Напиши ми живот. Без идея и без пунктуация.
Напиши ми любов като приказка с плоски герои.
Пък дано се подхлъзнат на тях и си счупят капаците
всички топли прозорци, които не стават за мои,
всички кухни, постлани със прясно изпечени съботи, ...
Намерих те на роден кръстопът,
не знаеше и сам къде пътуваш.
Отворих сетивата да не спят,
проправих път да ме сънуваш.
Разголих любовта - без пол и плът, ...
Съобщавам ви, че феята умря[size=18].[/size]
От днес сами поливайте цветята,
сами лъжете своите деца,
че Дядо Мраз прелита край Луната[/b]
(и тя не плаче нощем, ами пее)[b], ...
Поема ли по пътя стръмен,
готова съм да загубя много дни,
че стигна ли до кръстопътя мъчен,
да мога да разпозная лъжливите следи.
Погледна ли към Луната нощем, ...
Е, явно нещо ме е треснала носталгията ли, що ли?
Този „бисер” е творен в гимназията, когато за домашно трябваше да напишем съчинение-разсъждение на тема „Моята Татяна” от „Евгений Онегин” на Пушкин. Литераторката ни се беше подсигурила за предстоящия „открит урок” и ни беше натъпкала в главите всич ...
Свят изгубен в пределите на Ада,
хора-машини в преследване на власт,
природа губеща... запада,
под допира на човешката паст.
Няма насита, няма наслада, ...
Обездъхна ме... до последната клетка,
със безброй среброустни звезди...
Улови ме с вълшебната плетка
на очите си... И ме обезсъни.
Нарисува с душата ми багрите ...
За секунди припадам в ръцете ти.
Всяка болка забравям, не помня.
Всеки спомен изтриват очите ти,
всеки стон, всеки вопъл, изчезват...
Ти ме палиш и пожара във мен гасиш. ...
И нека да боли до пръсване,
нека да извира от зениците,
нека да ми се иска всичко в мене да разкъсам.
Пак бих преживяла това обичане,
пак ще се удавя във очите ти ...
Бомбе от облак, щуро накривено,
небето с екзотичен жест си сложи.
Но светна, във очите отразена,
светкавица, по-остра и от ножа.
Стихията се втурна като хала, ...
Всичко реално ни разделя, но в мечтите си се търсим и
искаме да сме заедно, а това понякога е много повече...
Студена зимна вечер ме обгръща,
въпреки топлината на светлата стая.
Моите мисли в образ превръща ...
Непокръстен стих...
А пък аз искам малки частици живот,
които да ми инжектираш.
Искам някакви думички – от ония, най-простите.
И нека да бъда змия. Ти да ми свириш… ...