Звезди огряват небесния свод.
И за миг зърна падаща звезда на твоята съдба.
Нощта е тиха, дори щурци мълчат.
Бродиш като дух из тъмните улици на града.
Вятър повява нежно твоята коса, ...
През кривите диоптри на историята
се промени на приказката смисълът.
Юнак, наивен до жертвоготовност,
се осмелил ламята да обижда...
И даже позволил си с остра сабя ...
МЪЛЧАНИЕТО НА АПОСТОЛА
Най-хубавият и най-голям портрет на Васил Левски и то не само според мен, е нарисуван от изключително талантливият и вече от световно ниво български художник Росен Райчев. Независимо, че е значително по-млад от мен, по стечение на ред обстоятелства станахме близки приятели, а ...
Есента, която ще ме подмами,
с тихия ромон на капещи листи,
като дъжд над мен ще прокапе,
с последните слънчеви изгреви.
Птичи ята, напред устремени, ...
Самотен вятър свири в клоните
с надежда - музиката да плени луната.
Денят изгаря в неродени спомени.
Сърцето ми е грях на красотата…
Със думи не успях да те орисам, ...
Ти рисуваш с очите - върху моето тяло
и боите от нежност се разливат по мен
и нанасяш в душата ми щрих от времето спряло
и безмълвни минути, нежно хванати в плен.
С устни леко събуждаш - уморените чувства ...
Тази нощ е вода, оживяла в пустиня
и за двама е скитаща в мисли орисница,
ще захвърли със дрехите святост и име -
страх и болка, оплели в душите ни ризници...
Тази нощ от целувки кокиче ще върже - ...
“Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения – него – да спаси?...
А тръгнал бе за него той да мре!...”
Дамян Дамянов ...
Мислиш ли, че не знам, че си тук,
не виждаш ли, че не искам никой друг,
боли ме, когато си помисля, че ме подозираш,
нима не виждаш, че за теб умирам.
Мислите ми са все към теб ден и нощ, ...
Затвори очи и помисли за мен,
затвори очи и си спомни всичко с мене изживяно,
а сега затвори очи и си помисли колко много бихме пропуснали, ако не сме заедно.
Ти искаш ли насън да ходим там, където преди не сме били,
ти искаш ли розови планети да рисуваме със теб? ...
Този тирс ми тежи, Дионисе любими!...
Следвах твоите стъпки хиляда години.
Връзвах гроздове сладки в лъчите на зноя,
бях ти вярна до гроб – тиха в сянката твоя.
Не ме гледай така... Днес в нощта съм незрима. ...