Погледнах през прозореца на времето
в опразнени, притихнали дворове.
Приспано под юрганче бяло, семето
не чака пролет, за да го изрови.
Затисната е старата илюзия ...
Аз гневях ти се, псувах, гълчах,
и проклинах те, Боже. Прости ми!
В тоз' живот няма никой без грях.
Най-безгрешните все са лъжливи.
Дай на гладния - сит да заспива, ...
Миша и Антон са вече космонавти
с астрономията твърде запознати.
Полетяха в космоса с ракета,
виждат в миг първата комета.
Пред тях открива се хоризонт ...
Когато вятърът задрямал се стресне в неспокоен сън,
калта и сивото ги няма. Снежец е навалял навън.
Дали се съмва, или мръква, той сънен как да различи,
градът – притихнал, като църква отваря своите очи.
Подгонил вчерашния вестник по булеварда – бял и пуст, ...
Възседнал ме е вирус някакъв проклет!
Харесал ме е, вкопчил се е здраво!
Разправят, тръшкал де що падне му наред…
Ох, чак ми идва да го удуша направо!
Не мисля, че е коронована особа… ...
СМЪРТТА Е ПРОСТО ПОВОД ЗА ЖИВОТ
… доде вървя към Райските поля с разцъфналите макове и ружи,
брадището ми вече побеля – снагата ми несетно се спаружи.
Във джинсите и с вехтото сетре – полезно изкопаемо от ери! –
във Фейса цял ден пея с горно ре: – Здравейте, аз съм вашият Валери! ...
Дали да ти напиша писъмце
как лятото отново си замина,
как есента с оранжеви ръце
сиротните дръвчета в парка снима.
Как падат много кестени със звън ...
Дали ще ви остане спомен блед,
за онзи стар глупак, дори небето
изписал с рими? Замечтан поет,
живял в стиха си, литвал докъдето
мечтата му го носи и сърцето. ...
HOMO LUDENS
... с нелепите предчувствия за края
и радостта, че дишам – все тъй жив,
аз цял живот сред думите играя! –
и ги записвам с прост "Б-2" молив, ...
"...Ако некой ден ме закопат до тебе, че станем, че си земем камико и че отидем да легнем у другио край на гробищата..."
- - -
Научиха ни на омраза без остатък,
(макар че къс е земния ни път)
така че щом преселим се Оттатък, ...
Искрица-звездица, брилянт от сълза
въздишка замира, смразява нощта.
Загръщам се в плащ от смолисти лъчи,
какво крия в мене не ще проличи.
Дворец от снежинки, небесен и бял, ...
Ти си звезда
и съм звезда.
Ние сме две от многото звезди в безкрайната вселена.
Ти блестиш, когато си с мен,
аз блестя още по - силно заедно с теб. ...
СТИХИЕН МЪЖ
… когато си отидеш някой ден, самин ще зъзна в ледната постеля,
ще ти сънувам блузката от лен! – и как на теракота ще я стеля,
как шнолата от твоите коси ще я свлека с несръчните си пръсти! –
и – ако слезе Бог да ме спаси? – дано за теб и мен да се прекръсти, ...
Трябвало е да измина километри, да минат години,
Да се сменят различни сезони – и в светло, и в мрак,
за да те открия тук, в тези красиви градини
край мюнхенска гара, малко преди последния влак.
Ти с четка рисуваш, аз - с думи, и в стихотворения, ...
Сутрин рано ти ме будиш от пожара на таблета си.
През деня се чудом чудя с колорита в тоалета ти.
Кожата ти - кадифе из протритите ми длани.
Устните ти - с вкус на дивото кафе зряло из далечните савани.
Снагата - катедрала за молитва и разтуха. ...
По "Картини от една изложба"
Затръшвам входната врата и тръгвам нанякъде.
Накъде? Не знам. Значи наникъде?
Щом си тръгнал нанякъде, дори да не знаеш къде,
си е пак нанякъде! Все ще стигна до нещо, ...
Аз крехка, синя сенчица незрима
в съня ти пак нашепвам стих,
с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.
И непростимото простих! ...
КОГАТО СИ ЗАТРЪГВАМ ОТ СВЕТА
... невям ще взема нещо от света на тръгване из росната тревичка,
от залеза последните злата ще си скатая в пътната торбичка,
дъха на хляб, на огънче в кюмбе, на мама, пекла две тавенца чушки,
ще пъхна във бездънното торбе и томчето със стихове на Пушкин, ...
ВЯТЪР БЕЗ ЮЗДА
... скитах трезвен, сам и кисел в крайнините на града,
има ли – се питах, – смисъл? – времето да ви крада,
да ви пея тъжни песни, да ви пиша стих след стих,
аз – един прочетен вестник! – във следобеда ви тих, ...