Poetry by contemporary authors
Реалност 🇧🇬
изблъсква изоставените страдания,
подрежда копнежно букет,
смалява големите разстояния.
Тишината ми нахлува за теб, ...
... С ухание на лято 🇧🇬
и някъде над нас струяха звездопади...
В онзи миг, когато пееха щурците,
и под прозореца ни правеха си серенади.
В онзи миг, когато нощта изглеждаше досущ ...
Лято 🇧🇬
горещо мое, с цигански очи?
В узрялата магия на житата
са скрити тайни, страсти и мечти.
Дъхът ти зноен ме съблича, ...
Скъперник на думи 🇧🇬
Отекват стъпки в тишината -
извечно нещо си отива,
отсреща някой тъмнината
прогонва с мъничко огниво. ...
Златното момиче 🇧🇬
недосънувана,
изтича...
Дочаках златната вода –
да срещна златното момиче! ...
Там, дето... 🇧🇬
на удара на хладния метал
и приглушено тихо откънтява
притихнал звън, пресипнал – отмалял.
И пурпурът очите озарява – ...
Те - красивите и нежните! 🇧🇬
по шумната река
и играеха си, без да пречат,
по вълните удряха се на брега...
Това са пъстрите листа... ...
Отвъд 🇧🇬
времето си отминава,
а далечен е брегът
и една прекрасна гара,
на която да се спреш, ...
Не съм поет... 🇧🇬
а аз отново се родих.
И нова същност май получих,
да вграждам думи в стих, след стих.
О вярно, вий дори не знайте, ...
Вярна си ми, Вечернице 🇧🇬
Вярна си ми, Вечернице,
все знам къде да те намеря.
Стоиш първа, светла и сама,
за сестрите си подготвяш тъмната постеля. ...
Ултиматум 🇧🇬
На себе си поставила съм ултиматум -
или умирам, или без сълзи напред!
Ала трудно е решението, когато
можеш, но със сигурност те чака неуспех. ...
Както ми диктува сърцето... 🇧🇬
избледняха като звезди на зазоряване.
Колко време крещяха от небосвода?
Може би колкото е трябвало...
Бившите мисли са зачеркнати ...
Крахът на едно възмездие 🇧🇬
да бъда пак желана
и като прочетен стих
тъга във тебе да оставя.
Спомен от онези дни ...
Жива вода 🇧🇬
ще бъда непременно боса.
И под мансардата на дивата трева
ще са погребани въпросите.
И ще навляза сам-сама, ...