Посвещава се на всички, които имат домашни любимци!
Къщата е празна откъм чувства,
а беше някога щастлива тя.
Но няма хора, никой не закусва,
не се отваря входната врата. ...
Чифт криле са ми нужни, за да дишам
и едничко парченце свобода.
Тогава съм себе си и мога да пиша
как преобръщам до ново деня.
А той е пълен с червено-черни калинки, ...
Кристална тишина, а аз замислено
за теб рисувам бяла хризантема.
Отива ми нагледно да съм тъжна,
такава съм, откакто съм родена.
Но тази зима просто ми се случи, ...
Когато ревноста те завладее
и нямаш вяра в себе си дори,
е по-добре да продължиш сам да живееш,
отколкото да рониш кървави сълзи.
Щом нямаш капка вяра в мене, ...
Малки, наивни и злобни хора,
в своята злоба нямат умора...
Единствено завиждат, презират,
да те закопаят начин намират...
Време за своя живот не отделят, ...
ДЕТЕ НА ВЯТЪРА
Аз съм дете на вятъра, поело по прашния път...
Аз съм дете на времето - крача бодро и уверено...
Аз съм мисъл, политаща и многозвучна изтъкана
от пъстроцветна дъга...! ...
В реките буйни вече се изтекох,
като вълна пенлива,търсеща брега.
По храсталаци и по урви
вървях със трън във своята пета.
И по полята с цъфналите макове, ...
Като в някоя безименна трагедия...
на един самотен автор в предверието на здрача,
хванал писалка в ръка
и написал нещичко за любовта.
Някак си безсмислено звучи, ...
По асфалта изтропаха конски копита.
Буболечка целуна стъклото неволно.
А във стаята тиха, от хората скрита,
аз лекувам със стихове душата си болна.
Само думи са уж, а ме хвърлят в дълбокото ...
Душата е нещо измислено,
за да премери живота на кучетата.
Както времето служи единствено
да отбележим, че нещо се случва.
С времето мерим вселената, ...
Нямаш право да отнемеш от детето
розовия поглед над нещата,
нямаш право и над нещото, което
го крепи във трудностите – да, бащата!
Нямаш право да му вземеш ...
Kaква е скоростта на тишината,
че толкоз бързо вечерта превзе...
Разстила се, а зад вратата
остават мъртви... смехове...
Една сълза, пречупила дъгата, ...
И ти ли ме мразиш и риташ, предателю!?
Навярно и на теб са вече досадни
бурите и мъглите, яздили пулса ми.
Имай милост, съднико!
Боли ме дори от твоите шамари ...
Ти знаеш ли защо течеш по вените?!?
Такава власт над себе си дари,
че в огъня ще скоча... а за мене
в Иконата ликът ти ще блести...
Ей, пощади ме, че ще подлудея ...