Едно момиче из тълпата скита,
увито като в мантия в скръбта си.
С невиждащи очи, с лице изпито,
насила вкаменило паметта си.
А хората забързани го блъскат, ...
На гърлото ми къшей хляб заседна.
Присви се гръд и задуших се от вина.
Аз бях облечена и чиста, и преяла,
а то ме гледаше – от другата страна.
А то! Бе мъничко и босо, и наивно! ...
Отчаяно съм впила нокти в гърба ти,
като катерач в скала над пропастта,
облива ръцете ми кръвта ти,
стича се на струйки в мисълта,
че ако те пусна и двамата загиваме, ...
Душата ми пее нежно фламенко
и те обгръща с дъха си,
в очите се взирам... изгубвам,
гласът ти е топъл, как нежно докосва.
И топли целувки покриват лицето, ...
Мечтата на едно сърце
Ще чакам най-щастливият ден,
в който ще се срещтнат нашите очи.
И ще пламне искра,държаща ни в плен
така ще забравя всички сълзи. ...
Тръгнах на път, но не щеш ли-беля!
Тръгнах на път, но не щеш ли - беля!
Хлътнах в канавка и счупих колата!
Викнах:”Невольооооо!”Тя в миг долетя
и се надвеси над мен на тревата: ...
*Всички телци/бикове да се чувстват... поздравени.
B мен човечността умря
Но аз напразно нямам време да се скитам.
Полетях, полазих... и поспрях.
Инерцията отиде не на вятъра! ...
В отечеството ни мило цари произвол,
народът прозря най-сетне:царят е гол!
"Лидерите" все се не засищаха с власт,
парите за народа блазнят ги със страст!
А за слабите тука справедливост няма, ...
„Имало едно време една проститутка…”
Паулу Коелю „Единайсет минути”
Изкарала поредната почасова заплата,
провлачваш стъпките по улиците тъмни…
Оглеждаш в огледалото не себе си, а непозната - ...
Имахте нужда да се гаврите с труп.
Някой, който не издава и звук.
Някой с големи безмълвни очи,
чиято история да съчините сами.
На пръв поглед моят бе най-подходящ. ...
Часовник стар тиктака, полудявайки от сляпа скръб,
потънал в спомени по любовта, открадната, на Времето,
гротескно изкривена, като пияница в английски пъб,
прикрила голотата си с на грешната пътека стремето...
Пружините прескачат във аритмия на полудял зъбчат ...
Денят се хилеше от сутринта
без признаци на мартенски каприз.
Админът в сайта плаж ни обеща,
а Пещерски в Клептуза среща в три (следобед).
Във парка крачка-две едва направили ...
Барабанът е кух и не чака сигнал
да се пръсне в сърцето на палката.
Тази ярост мълчи като спяща гора,
тази ярост е глуха и кратка.
Пулсът търси гърди, във които да спре, ...
Спестявайте си щастие и кътайте.
Събирайте прашинка по прашинка.
Животът е манаф, оре до скъсване.
Сгоди ли те веднъж - върви, че линкай.
Но копелето знае, че е преходно, ...
Два острова - гордо неспокойни,
пият с брегове от спомени разбудени,
а океанът между тях до днес не помни
тъй близо да са те и толкоз чужди.
Едно небе, от сълзи набраздено, ...
В бездънна пропаст животът ридае,
останал без чувства и капчица срам.
Прегърбен, издраскан, в пепел овалян,
заслабнал, отпуснат и изтерзан.
Трошички събира и лакомо дъвче - ...
Миг на радост
Нещо отдавна заспало събуди се в мен.
Нещо напомни ми, че все още съм жива.
Слънцето прогони тъмнината от мен.
Отново почувствах се странно щастлива.
(кратък вариант на "Смисъл да се моля")
-І-
Градът се е разрастнал - тежка клюка,
и се е емнал сам да се прескочи.
Надсвирил и тъга, и земна музика, ...
Разказват - била непредсказуема и дива,
тя идвала често без всякакво знамение.
Дочух, че както идва, така си и отива,
сякаш буря, слух или природно явление.
Как удряла силно, като градушка по пладне ...