Вали дъждът и бие ме в лицето,
прикрива Самотата ми безумна.
Под мокрите одежди на клепачите
остава само полъх на... солено.
A теб те няма - шепнеш от гърдите ми. ...
Разбрах какво ù трябва на душата –
един прозорец, виждащ надалече.
През стаите, оградите, бетона
навсякъде да литне може вече.
Ръцете свои детски да протегне, ...
На З. - честита една година!
Мълчанието ме изрича като песен на луната,
нежността по пръстите танцува, целуната
от топлината във смеха на очите,
стичащи се неловко по страните. ...
Скъсан лист и лошо време,
до чаша с вино - списък с грехове,
от пистолета няма смисъл вече,
за какво му е сега то да умре?
Един живот живян случайно - ...
Протегнах се към Слънцето с надежда
да докосна с пръст космическата свещ,
а облаците, сякаш в паяжинна прежда,
погълнаха ме като хищник вещ.
Понесох се сред бялото вълнение ...
Снегът по теб е като пухкав шал,
когато те завива в люта зима.
За тази белота аз бих умрял.
Българийо, добре е, че те има.
През пролетта с Божествен аромат ...
Въздишката ти в тишината се отприщи -
не съм за тебе, не и този път!
Ти нямаш нищо да ми връщаш,
освен останките от женския ми кът!
И стъпките отекнаха безмилостно… ...
С теб е светла нощта,
с теб съм всичко друго - но е и сама.
С теб познавам смеха, забравям сълзите - чувствам топлина.
С теб ли съм - всичко мога да победя!
Без теб съм тиха тъга, ...
Ти тъй далечна си като Луната,
студена си като самотната звезда,
но грееш, окъпана в светлината
на благост кротка и всевишна красота.
В душата ти прокрадват се зарите ...
Не искам да чакам на същата гара
за едничката ласка, по милост дарена -
достатъчно нощи навънка прекарах,
в очакване трошица от обич да взема.
Не искам да бъда робиня на преходно - ...
Той я срещна, когато всички залези бяха еднакви
и поръча ù слънце да ù свети. Дори да я пази.
И постави в ръцете ù няколко цъфнали мака
и накара морето да оттегли своите талази -
от очите ù… после направи от синьото още по-синьо, ...
Намирам толкова врати потайни,
пред тях заставам, блъска мисълта
по вярата - кристално огледало,
опитва се да счупи нежността ми...
В огледалата дълго се оглеждам, ...
Всяка дума,късно е,вече избледнява.
Всяка струна се къса,последната все повече изтънява.
Всеки ред изчезва в пламъци!Запалени
от "поет",а всяка негова глътка въздух запленява
в кръг от болка като лед.Ръката му спира ...
Щастлива съм с теб, щастлива – до вик и полуда.
Онези безмълвия са само в черупка от сън...
Да бродим из нощите, в пясък горещ да се любим,
и боси в града да потънем във нашия дом.
Пред нас се разтваря безкрайният празник, любими. ...
"... как заредихме с тебе този град!"
Разсипа се залезът - цветни парчета -
отломки могъщи от плащ на комета.
Сърцето му трепна смутено навярно
от еньовско Слънце - във бяг лъчезарно. ...
На масата един човек заспива.
И с дрямката усилено се бори,
но лакътят накрая се подвива
и разумът отстъпва пред умората...
В съседство двама млади се целуват, ...
Превърнах се в камък в огромна пустиня,
без капка водичка, без лъч светлина.
Застинаха дните. И нощите също.
Животът застинал е – черна Луна.
Превърнах се в камък. Очукан, подхвърлян. ...
Звездите пеят в нощи светлокоси,
гласът им водопадно се разлива.
Танцуват те по покривите боси,
усмихнати и истински щастливи.
Тогава всички спят, но от небето ...
В градината с ухание на бели кринове
със пеперудени крила витаят спомени.
Изплували над хоризонта вечни джинове
в индиговия здрач на вечерта,
въртят се и танцуват, галопирайки ...