Днеска
Белият лист на бюрото отново ме чака,
самотен от седмици, тъжна гледка.
Как сега да му вдъхна живот - сърцето ме боли, стяга.
Навън мрак, пустота, улиците пълни с хора, ...
По керемидите луната си отива.
Петелът е разгонил и звездите.
Сукман от мляко в рожбица прелива,
а то със плач потрива си очите...
По керемидите луната си отива. ...
Сънувах смачкан слънчоглед ...
Искрящо злато - цъфнал слънчоглед,
дори не мога погледа си да откъсна,
възпяван е от не един поет
и чрез ръце зографски е възкръсвал. ...
И как боли, когато с друга си ти!
И как боли, когато до мен не си ти!
И как боли, само ако знаеш ти!
И как боли, когато сърцето се свива и тихичко мълви!
И как боли, когато тъмнината наближи! ...
Открехвам вратата на малката църква,
със сводове ниски, от камък стени.
Вътре ме чака история страшна,
написана с кръв и много сълзи.
И сякаш долавям воплите жални ...
В ден, когато той просто е барабанчик на думите,
на ранените кораби посред залив безлунен,
на реките, дълбали тлъстоглинни дерета,
на откритите кошове за звездите - дърветата,
на парцалите крясъци на невидими птици ...
На теб, моя изгубена нежна мечта,
ти, който ме обичаше повече от всичко,
искам да кажа две-три неща,
защото, ти вярваш ли, аз те обичам.
Още една вечер, постлана със спомени. ...
Седя и гледам звездите многобройни
и мисля, правя равносметка
за мойте дни така студени, понякога и знойни,
за живота си на птица в клетка.
Много пъти чувствах се точно такава, ...
Беше в стаята - студена, тиха,
готвеше се да вечеря сам.
Стъпките на някой се протриха,
но не се притече никой - беше сам.
Стената запечата образа едва ...
Ветровете, нагостили ме от Поатие
след битка със страшните араби,
събрали смелостта си в женско сърце,
ще им разкажа- кой ще ме превари!?
Бронята на кръстоносец аз надянох ...
Защо е нужно вятъра да гоня -
измамникa-мечтател да пленя?
Листа от клони цъфнали се ронят
под топлата му, ласкава ръка.
В небето бели облаци танцуват, ...
Усетиш ли, че тъна в безнадежност,
или че гоня вятъра неистово,
а погледът ми жадно търси нежност,
люлейки се на прозрачните ми мисли,
кажи ми пак, че ятото се връща ...
Не ме разпитвай – няма да говоря.
Омръзна ли ти вече да мълча?!
Ще седна до оградата на двора,
и... обещавам - само ще мълча.
Не ме притискай - няма да политна. ...