Усмихни се - има още много време
пред нас се стелят пътища и години
дни безчетни подреждат се без бреме
в безкрайни мигове се таят съдбини
Усмихни се - има още много прелести ...
САМОТА
Всички пътища водят към нашата квартира.
Прозорците пусти ме гледат с тъжни очи.
Уморените крачки бавно пред нея се спират.
Оставам на прага – самотата в мене горчи.
Душата на заспало цвете
в есенни обятия през Октомври пада.
И нежно скрива се в пръстта,
под завивка шарена от листопада.
Ягодово сладко скрито в шкафа, ...
Когато дойде утре, ще остана няма,
за да имам въздух, в който да отлея словата си.
И да мога после, когато дотрябва,
да изкажа онова, което дави душата ми.
Но не мога днес да стоя сякаш приспивно ...
Започна като нещо временно.
Екстаз от срещи (рядко споделени)
и невъзможността да се отдръпнем
потапяше ни в нежни мисли.
Докосвахме се уж случайно, ...
Ще избухна в пламъци от горещината,
инерция давеща по кожата ми бяла.
От слънчевата паст, изпепеляваща до злато,
във водороден устрем превиваща се цяла.
И може би във юлската червена клада ...
Чупя крилете си, влюбвам се в дяволи...
Чупя крилете си, влюбвам се в дяволи,
техните спомени в мен се разгръщат.
Мисли любовни – заплетени плевели,
аз ги изтръгвам, но те все се връщат. ...
Образът е събирателен... за съжаление тези хора взеха да се срещат все по-често... в нашия бит...;)
... не става и все да им мълчим...
С поздрав!
:)
Когато ти се сблъскаш със Простака, ...
Бъди отронен вик, невидим шепот,
бъди до мен! Бъди в диханието на дърветата,
бъди и сивото на делника, бъди на мислите ми ехото,
бъди и капчиците дъжд по клепките.
Бъди ми хляб, молитва ми бъди, ...
Сълза като една палитра...
„Нарисувай ми Радостта и Тъгата!”
Замолих художник известен...
„Палитрата твоя е много богата,
подари ми шедьовър чудесен!”... ...
Дива скорост, почти до привикване
със кръвта в онзи стар отпечатък.
Беше опък педалът. Изписка,
разглоби се на страх и предавки,
разпиля целостта си на мигове, ...
Тъй дълго съм те търсил, че да загубя в утринта
способността си да възкръсвам пред твоята врата,
да лягам с тиха горест пред прага на нощта,
да чакам да отвориш крайпътната врата.
И кротка да поседнеш до сламеника прост, ...
Изповед на една... (някъде, все още жива) любов
Аз идвам неочаквана и силна, сломявам всяка ваша съпротива,
изтърканите думи не обичам, обсебвам мислите ви мълчаливо.
Изпълвам ви със доброволна слабост и с безразсъдство ви опивам,
предавате се безусловно, властта над вас у мен отива. ...
Направих ти портрет
Разгадах те и знам, че си истински,
не поредната грешка в моя живот.
Носиш в себе си и тайни, и истини,
и копнеж, и послания с много любов. ...