Poetry by contemporary authors

254.5K results

Човекът към изкуствения интелект 🇧🇬

Какво
съм аз?...
Какво
си ти? -
Не знам, ...
50

16+ Ако ти е жега... потърси ме 🇧🇬

Жега... дрехите от женските тела
бягат сякаш, че от чума...
Плаж станаха градове, села,
всяка мацка е кат' шуменската пума...
И нали на женското съм фен ...
70

Сърцето на времето 🇧🇬

Аз усещам сърцето на времето.
Ти не вярваш, че има сърце!
То пулсира със пулса на лятото,
то е в светлото синьо небе.
То е в лятната твоя усмивка ...
139 4 5

Дневен ред 🇧🇬

Дневен ред
Събитията които се случиха напоследък,
така зададоха порядъка на дневния ред
с някаква цел, която явно преследват,
че навяват мисли,да се позамисли малко човек- ...
55

Счупена 🇧🇬

Казват, че времето лекува болните души.
Казват, че болката ще намалее.
Съжалявам и нека Бог да ми прости,
но с това не се живее!
Дните ми, изпълнени са с мрак, ...
66

„История за злополука покрай една селска клюка“ - каламбурно стихотворение от Иван Бозуков 🇧🇬

История за злополука покрай една селска клюка
(Неологизмите „глуполяна“ - „глупава“ - и „бъгоносна“ - „с грешки“ - са нужни, за да се получи римата. - бел. авт.)
Вчера покрай мене мина
селската клюкарка Мина
и ми довери, че в мина ...
50

Сърцето на времето 🇧🇬

Какво ли къта времето във пазвата?
Чуй – нещо май тиктака, може би сърце.
Сърце ли? Ха! Очите му са празни
и без да мига от живота ни краде.
Дочувам пулса му – препуска нервно, ...
118 6

Едно сърце 🇧🇬

Едно сърце
Когато дъжд закапе
и мрак обгърне този тъжен град
В една топла, малка стая
Тупка тежко в млади му гърди ...
75

По-добре 🇧🇬

По-добре да беше друг.
Несъответен.
Тогава може би дотук
с достолепност
би отговорил на съдбата, ...
82

I can't rhyme

I can't rhyme
but I can eat a lime
while I climb on a spine full of time
but I could never do a crime,
cause it's vain, ...
51

Възможно ли е, че си ме забравила? 🇧🇬

Пусни ме тази вечер
да се напия.
Ще направя чудо,
за да разбия всичко.
Защото сърцето ми няма мир ...
80

Дъждовно 🇧🇬

Вслушай се в шепота галещ, шумящ.
Чуваш ли? Люшват се клони в нощта.
Влажен и тежък е прашният плащ,
тъжно и жадно мъжди в пустошта
немощна, мрачна, мълчаща душа, ...
155 3

До небесния поп 🇧🇬

Моята кариера -
вечно зад бариера.
Животът ми отвлече
сполуки надалече.
Бит е шумни тръпки, ...
79

Ако времето имаше сърце 🇧🇬

Ако времето имаше сърце – туптящо, топло, истинско,
не щеше да ни бърза то с часовника си безжизнен.
Не щеше да отронва миг, без да погледне,
а всяка секунда с обич би прегърнало.
Ако времето имаше сърце – щеше да спира, ...
139 1 2

Като момче 🇧🇬

Ту отнесен в пролетни мисли,
ту зациклил в зимни терзания,
месец април порядъчно вихри
картини с чужди влияния.
Заснежи се разсърден, за кратко. ...
133 2 4

Tочно на часа 🇧🇬

Щом с немощна съсухрена ръка,
погалим дни, що нищичко не значат,
въпросът е: Живяхме ли така,
че дъждове поне да ни оплачат?
Усмихвахме ли пролетен април, ...
108 2 2

Не се справям... 🇧🇬

Не мога сама да се справя.
Болката не мога да овладея.
Не успявам да се изправя
и да продължа да живея.
Времето лекувало болката, но как? ...
111 2

Ave, Живот, обреченият на любов те приветства 🇧🇬

Една жена, като икона свята,
олтара ми без думи ще разбие.
На счупено ще звънне тишината
и котката под скрина ще се скрие.
Ще кретам по скъсената си права ...
128 1 4

Цветята... 🇧🇬

Цветя в червено, розово и бяло -
багри ги слънце с нежна красота...
Чудни, тъй прекрасни създания,
празник за очите с дивен аромат -
ирис, карамфили и далии, ...
122 2 7

Закъсняло признание 🇧🇬

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ
Наситих се на зимната тъга
и тази тишина ми е горчива.
Не съм била поклонник на снега –
но е причина да съм още жива. ...
155 1 9

Мама миа 🇧🇬

Мама миа
Една жена под сурдинка ми каза,
че българските партии твърде са много-
демек,много вожд малко индианец
и той не може успешно вредом,да смогва. ...
73

„Ех, да имах пет стомаха!“ - хумористично стихотворение от Иван Бозуков 🇧🇬

Ех, да имах пет стомаха!
(Поетика на кулинарното вълшебство)
Степента на нечие присъствие в света е правопропорционална на количеството на неговата/нейната... биомаса.
Авторът
Ех, да имах пет стомаха, ...
76 1

*** 🇧🇬

Приличам на приказка.
И на вкус съм ванилена.
В нощите запалвам звездите.
Утрото будя,
разпръсвам росата. ...
64 1

Тук, при този бряг 🇧🇬

Няма нужда от поезия,
няма нужда от тъги.
Късно вечер нека слезем
тук, при този бряг и си простим.
Нека развълнувано морето ...
91 2

Космос 🇧🇬

Космос, бездна, вечна тъмнина.
Звезди проблясват и умират.
А след тях - живот и светлина
в мрака смирено се прибират.
Луната първа си отива, ...
105 1 2

Първоаприлска тъга 🇧🇬

Сияе слънчевото утро,
денят се ражда за живот,
надига се Гаврилчо мудно
в очакване на своя род.
Пристига мама със мекички ...
81 2

Думички 🇧🇬

Всеки би могъл да пише,
не е нужен толкова талант,
не е нужно да си с висше,
за да бъдеш словесен музикант!
Нужно е мъничко желание ...
123 2 5

Край дворецът на Бърдоква 🇧🇬

Вместо да лови юрдечки
из гората със Блатечки,
тръгна Тошко с кака Кунка
да се прави на маймунка!
Някъде – отвъд Марица ...
84

Плюшено царство 🇧🇬

В стаята тъмна, под меко одеяло,
времето тихо за миг е спряло.
Една армия пухена, с лапче до лапче,
оживяват нощем всички играчки.
Мечета с панделки, зайчета сиви, ...
120 1 6

Нишка отвъд тъгата 🇧🇬

Моят свят във шепот се побира -
гаснещо мънисто в тъмнина,
и болка с обич кротко се събира,
в разпукана от тишина душа.
Разтварям се бавно като мъглица, ...
246 5 16

14+ Не ме рисувай 🇧🇬

Не ме рисувай, чуваш ли, недей!
Боли ме как очите ти ме пият.
Едно червено вино ми налей,
за да не чувам как сърцето вие.
Поредната съм. Днешният модел ...
165 4 10

Тиха буря 🇧🇬

Когато тръгнеш по пътя сам
и няма кой да те чака там,
спомни си ти съня лъжовен,
как потапя те в далечния спомен
и в буря превръща ти душата, ...
114

Мъртви души 🇧🇬

Ставам все по-иронична –
кафето ми на вкус е горчиво.
Всяка сутрин се усещам различна,
а денят и ежедневието сиво.
Липсваш ми много, безкрайно. ...
94

Смехът 🇧🇬

Със смеха щом свързал си другарство,
имаш си приятел верен, скъп,
чудодейно носи той лекарство
и цери те от тъга и скръб.
И за миг те кара да забравиш ...
89 1 2

Силуети 🇧🇬

Ами ако бяхме
само силуети...
Двуизмерно тяло в триизмерен свят,
син фон и огнено оранжево,
греещо от старата ми свещ. ...
77

Прощавай, дядо 🇧🇬

Прощавай, дядо,
че до теб аз не бях,
знам, нося си го като грях.
Знам, живот не достига
да изкажа моята скръб, ...
88 1

На "Вайбър кафе" по пенсионерски 🇧🇬

НА „ВАЙБЪР” КАФЕ, ПО ПЕНСИОНЕРСКИ
Хайде всички на кафето
Да затропа ни сърцето...
Мария Панайотова
На сладки чатове в ефира, ...
107 2 3

Хайкулинария 🇧🇬

Що сте родили,
харесвани угнили,
мушмули мили?
Чорбица сива
от зелена коприва ...
95

Но нека 🇧🇬

април
задава се
със зимно настроение -
но
нека вредом ...
73