С надежда днес поглеждам към небето,
че всяка мъка ще се разтопи.
И в тиха радост пее ми сърцето,
че любовта в душата ми искри.
Макар да скитаме в света самички, ...
И време, не бе. И нямаше време.
Но с човека яви се и... ето ти бреме.
И тръгна велико, доволно, безсрамно,
звездите побърка и земното царство.
Смени се в цикли, в епохи, и в ери, ...
Насън ли беше, или в ясен ден,
но времето пред мене се изправи:
"Не гледай укоризнено към мен.
Сърце аз имам. Вашите – корави,
едва туптят. Съдбите ви издяла, ...
Жега... дрехите от женските тела
бягат сякаш, че от чума...
Плаж станаха градове, села,
всяка мацка е кат' шуменската пума...
И нали на женското съм фен ...
Дневен ред
Събитията които се случиха напоследък,
така зададоха порядъка на дневния ред
с някаква цел, която явно преследват,
че навяват мисли,да се позамисли малко човек- ...
Казват, че времето лекува болните души.
Казват, че болката ще намалее.
Съжалявам и нека Бог да ми прости,
но с това не се живее!
Дните ми, изпълнени са с мрак, ...
„История за злополука покрай една селска клюка“ - каламбурно стихотворение от Иван Бозуков
🇧🇬
История за злополука покрай една селска клюка
(Неологизмите „глуполяна“ - „глупава“ - и „бъгоносна“ - „с грешки“ - са нужни, за да се получи римата. - бел. авт.)
Вчера покрай мене мина
селската клюкарка Мина
и ми довери, че в мина ...
Какво ли къта времето във пазвата?
Чуй – нещо май тиктака, може би сърце.
Сърце ли? Ха! Очите му са празни
и без да мига от живота ни краде.
Дочувам пулса му – препуска нервно, ...
Вслушай се в шепота галещ, шумящ.
Чуваш ли? Люшват се клони в нощта.
Влажен и тежък е прашният плащ,
тъжно и жадно мъжди в пустошта
немощна, мрачна, мълчаща душа, ...
Ако времето имаше сърце – туптящо, топло, истинско,
не щеше да ни бърза то с часовника си безжизнен.
Не щеше да отронва миг, без да погледне,
а всяка секунда с обич би прегърнало.
Ако времето имаше сърце – щеше да спира, ...
Щом с немощна съсухрена ръка,
погалим дни, що нищичко не значат,
въпросът е: Живяхме ли така,
че дъждове поне да ни оплачат?
Усмихвахме ли пролетен април, ...
Една жена, като икона свята,
олтара ми без думи ще разбие.
На счупено ще звънне тишината
и котката под скрина ще се скрие.
Ще кретам по скъсената си права ...
Цветя в червено, розово и бяло -
багри ги слънце с нежна красота...
Чудни, тъй прекрасни създания,
празник за очите с дивен аромат -
ирис, карамфили и далии, ...
Мама миа
Една жена под сурдинка ми каза,
че българските партии твърде са много-
демек,много вожд малко индианец
и той не може успешно вредом,да смогва. ...
„Ех, да имах пет стомаха!“ - хумористично стихотворение от Иван Бозуков
🇧🇬
Ех, да имах пет стомаха!
(Поетика на кулинарното вълшебство)
Степента на нечие присъствие в света е правопропорционална на количеството на неговата/нейната... биомаса.
Авторът
Ех, да имах пет стомаха, ...
В стаята тъмна, под меко одеяло,
времето тихо за миг е спряло.
Една армия пухена, с лапче до лапче,
оживяват нощем всички играчки.
Мечета с панделки, зайчета сиви, ...
Моят свят във шепот се побира -
гаснещо мънисто в тъмнина,
и болка с обич кротко се събира,
в разпукана от тишина душа.
Разтварям се бавно като мъглица, ...
Не ме рисувай, чуваш ли, недей!
Боли ме как очите ти ме пият.
Едно червено вино ми налей,
за да не чувам как сърцето вие.
Поредната съм. Днешният модел ...