Poetry by contemporary authors
255.5K results
Опит 🇧🇬
Животът някак сам се подреди.
Каквото трябваше да стане, стана.
За другото не мога да твърдя,
но Божията подредба ме подхвана.
Мечтите, разцъфтели в младостта, ...
Каквото трябваше да стане, стана.
За другото не мога да твърдя,
но Божията подредба ме подхвана.
Мечтите, разцъфтели в младостта, ...
98
2
Колко струва усмивката 🇧🇬
Усмивката ми, питаш, колко струва,
от блянове блестящите очи?
С останките от време ги купувам,
с лишения, макар да не личи,
че все в дилема съм и я умувам: ...
от блянове блестящите очи?
С останките от време ги купувам,
с лишения, макар да не личи,
че все в дилема съм и я умувам: ...
129
2
Велико си, Търново 🇧🇬
Велика страна, велика България –
майка, родина една.
От нея по-свидно няма на Земята,
а побира се в шепичка тя.
В тази малка държава ...
майка, родина една.
От нея по-свидно няма на Земята,
а побира се в шепичка тя.
В тази малка държава ...
86
Защо повярва 🇧🇬
Защо повярва ти на таз измама,
защо повярва ти на любовта му,
защо помисли, че любовта ви ще
е вечна. Защо избра него?
Но повярва ти на любовта му, ...
защо повярва ти на любовта му,
защо помисли, че любовта ви ще
е вечна. Защо избра него?
Но повярва ти на любовта му, ...
82
Театър 🇧🇬
Завесата се вдигна.
Аплодисментите стихнаха.
Представлението започна.
Хванахме се за ръце.
Погледнахме се. ...
Аплодисментите стихнаха.
Представлението започна.
Хванахме се за ръце.
Погледнахме се. ...
90
Светулка 🇧🇬
Искам малка светулка да бъда
и сред ярки звезди да летя.
Чудесата в света да пробудя
и да бродя сред рай от цветя.
Да размахвам крила сред градини ...
и сред ярки звезди да летя.
Чудесата в света да пробудя
и да бродя сред рай от цветя.
Да размахвам крила сред градини ...
71
1
Река от въздух 🇧🇬
В небето тиха река тече,
без бряг, без лодка, без следи.
От вятър, облак и море
тя носи дъждовни светлини.
Невидима — а мощ държи, ...
без бряг, без лодка, без следи.
От вятър, облак и море
тя носи дъждовни светлини.
Невидима — а мощ държи, ...
111
1
Аз тръгвам 🇧🇬
Дойдох ли? Не, сляпа бях. Питах: Къде е
най-верният път. Седемцветна дъга?
Последвай ме! – сън ми прошепна. Сега!
И вятърът тръгна до мен. Ненадеен.
Запях ли? Не, песен не знаех какво е. ...
най-верният път. Седемцветна дъга?
Последвай ме! – сън ми прошепна. Сега!
И вятърът тръгна до мен. Ненадеен.
Запях ли? Не, песен не знаех какво е. ...
119
Свлачищата 🇧🇬
Свлачищата
Те не са сал продукт на политика и на корупция,
а на безсилието на общочовешката Когнитивност
за създаване на правилните точни продукти,
които да спрат еволюционната ни пасивност. ...
Те не са сал продукт на политика и на корупция,
а на безсилието на общочовешката Когнитивност
за създаване на правилните точни продукти,
които да спрат еволюционната ни пасивност. ...
89
Стрелките на сърцето 🇧🇬
Часовете дълги са ми кратки,
времето не ми достига.
Като буйни водопадни капки
изтича и не мога да го стигна.
Когато те погледна във очите, ...
времето не ми достига.
Като буйни водопадни капки
изтича и не мога да го стигна.
Когато те погледна във очите, ...
138
На децата ми 🇧🇬
Ах, колко обич се побира във сърцето ми.
Надявам се, че давам ви достатъчно, деца!
И няма страшно – още има!
Додето дойде краят на света!
Не, няма да ми стигнат дните да опиша ...
Надявам се, че давам ви достатъчно, деца!
И няма страшно – още има!
Додето дойде краят на света!
Не, няма да ми стигнат дните да опиша ...
116
1
Закъсняла любов 🇧🇬
Нощем, когато светът притихне и угасне,
дете изтръпва с поглед пребледнял.
Защо му се наложи тъй бързо да порасне,
преди сънят му да е засиял?
Защо, когато нощем то заспива, ...
дете изтръпва с поглед пребледнял.
Защо му се наложи тъй бързо да порасне,
преди сънят му да е засиял?
Защо, когато нощем то заспива, ...
213
1
2
Летя? 🇧🇬
Една-едничка птица ти да беше ми оставил
някъде във ъгъла неоцветен и грозен!
Там, където слънцето забравило е небосвода,
на хоризонта се издига нов болезнен спомен.
Надигам поглед, пазейки се някак си от жарките лъчи. ...
някъде във ъгъла неоцветен и грозен!
Там, където слънцето забравило е небосвода,
на хоризонта се издига нов болезнен спомен.
Надигам поглед, пазейки се някак си от жарките лъчи. ...
111
14+ Помияри 🇧🇬
Човеци със души на помияри
изричат клетва в името на бог.
Изроди, калтаци, измекяри -
въздигат нависоко своя рог!
"Светът е наш!!!" - крещят, събрани в клика, ...
изричат клетва в името на бог.
Изроди, калтаци, измекяри -
въздигат нависоко своя рог!
"Светът е наш!!!" - крещят, събрани в клика, ...
96
Отдаденост 🇧🇬
Отдаденост
За Бог не съществуват невъзможни неща
и когато с любовта на сърцето си Го помолиш,
ще те докосне магията на Божествени Чудеса,
ще се отворят пред теб Необятни Божи Простори. ...
За Бог не съществуват невъзможни неща
и когато с любовта на сърцето си Го помолиш,
ще те докосне магията на Божествени Чудеса,
ще се отворят пред теб Необятни Божи Простори. ...
87
Победоносна светлина 🇧🇬
Пръст в пръстта,
прах от прахта;
оттам вси дойдоха
и пак в това се превърнаха!
Огньове недозагаснали, ...
прах от прахта;
оттам вси дойдоха
и пак в това се превърнаха!
Огньове недозагаснали, ...
78
Пустинна роза 🇧🇬
Виждал ли си пустинна роза?
Вярваш ли, че съществува?
Не вярваш?
Погледни в моите очи —
виж я, тя е там ...
Вярваш ли, че съществува?
Не вярваш?
Погледни в моите очи —
виж я, тя е там ...
110
Срок на годност 🇧🇬
Обещавам, аз няма да спра.
Светлината се ражда в страдание.
Трудностите творят красота,
истинската е само мълчание.
Няма кошче за звездния прах, ...
Светлината се ражда в страдание.
Трудностите творят красота,
истинската е само мълчание.
Няма кошче за звездния прах, ...
89
Когато прогледнах 🇧🇬
Отворих очите си.
Огледах се.
Уж познато,
а някак различно
ми се стори ...
Огледах се.
Уж познато,
а някак различно
ми се стори ...
116
Мъглив спомен 🇧🇬
Пак е плъзнала мъгла по баира
воал от ласки, глухо натежал.
В очите ми светът почти умира,
а спомен стар във мене е живял.
По хълма вечерта пълзи смирено ...
воал от ласки, глухо натежал.
В очите ми светът почти умира,
а спомен стар във мене е живял.
По хълма вечерта пълзи смирено ...
217
2
13
Вечер 🇧🇬
Вечер, когато мракът завладее земята
и постепенно стихва шума,
едни очи се взират в Луната,
детски устнички тихо мълвят:
-Как искам ръка да протегна ...
и постепенно стихва шума,
едни очи се взират в Луната,
детски устнички тихо мълвят:
-Как искам ръка да протегна ...
83
Прошка 🇧🇬
Мъждука старата газена лампа,
напоена догоре с капки горчиви,
а часовникът не спира да плямпа,
сякаш приглася на спомени живи.
По ярки мигове, създадени с обич, ...
напоена догоре с капки горчиви,
а часовникът не спира да плямпа,
сякаш приглася на спомени живи.
По ярки мигове, създадени с обич, ...
134
Романси – (Тоде Илиевски, Р.С.Македониja) 🇲🇰
РОМАНСИ
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македониja
С Божия дарба и двамата бяха.
Първата радост си спомни, щом я срещна.
В същото време той в съня ù светна, ...
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македониja
С Божия дарба и двамата бяха.
Първата радост си спомни, щом я срещна.
В същото време той в съня ù светна, ...
110
1
Мъглата на съдбите 🇧🇬
Когато вечер в стария Балкан
луната гасне в вълчи облаци,
се спуска тиха мъгла — бездънна,
родена в сенките на самодивски танци.
Тя пълзи край черни буки, ...
луната гасне в вълчи облаци,
се спуска тиха мъгла — бездънна,
родена в сенките на самодивски танци.
Тя пълзи край черни буки, ...
125
Обувките ти никой друг не носи 🇧🇬
Животът, знаеш, к'вото ти даде,
възможно е да бъде по веднъж,
и затова прегръщаш ти с ръце,
каквото дойде - изгрев, пролет, мъж...
Щом носи положителна емоция ...
възможно е да бъде по веднъж,
и затова прегръщаш ти с ръце,
каквото дойде - изгрев, пролет, мъж...
Щом носи положителна емоция ...
155
13
Не съвсем 🇧🇬
Нощта е нереална, неподвижна е съвсем,
звездите светят като въгленчета добрина,
снегът се сипе тих, танцуващ и студен,
вали снегът от ясни, черни небеса.
И някак страшно е, и не съвсем, ...
звездите светят като въгленчета добрина,
снегът се сипе тих, танцуващ и студен,
вали снегът от ясни, черни небеса.
И някак страшно е, и не съвсем, ...
120
Чакай ме 🇧🇬
Полъх вятъра в дим цигара
мислите ми сърце не слушат
стакан до мен мой брат
и ако си ти не знам
в нощ под луна ...
мислите ми сърце не слушат
стакан до мен мой брат
и ако си ти не знам
в нощ под луна ...
131
