Poetry by contemporary authors
Сърцето на времето 🇧🇬
Ти не вярваш, че има сърце!
То пулсира със пулса на лятото,
то е в светлото синьо небе.
То е в лятната твоя усмивка ...
Дневен ред 🇧🇬
Събитията които се случиха напоследък,
така зададоха порядъка на дневния ред
с някаква цел, която явно преследват,
че навяват мисли,да се позамисли малко човек- ...
Счупена 🇧🇬
Казват, че болката ще намалее.
Съжалявам и нека Бог да ми прости,
но с това не се живее!
Дните ми, изпълнени са с мрак, ...
„История за злополука покрай една селска клюка“ - каламбурно стихотворение от Иван Бозуков 🇧🇬
(Неологизмите „глуполяна“ - „глупава“ - и „бъгоносна“ - „с грешки“ - са нужни, за да се получи римата. - бел. авт.)
Вчера покрай мене мина
селската клюкарка Мина
и ми довери, че в мина ...
Сърцето на времето 🇧🇬
Чуй – нещо май тиктака, може би сърце.
Сърце ли? Ха! Очите му са празни
и без да мига от живота ни краде.
Дочувам пулса му – препуска нервно, ...
Едно сърце 🇧🇬
Когато дъжд закапе
и мрак обгърне този тъжен град
В една топла, малка стая
Тупка тежко в млади му гърди ...
По-добре 🇧🇬
Несъответен.
Тогава може би дотук
с достолепност
би отговорил на съдбата, ...
Възможно ли е, че си ме забравила? 🇧🇬
да се напия.
Ще направя чудо,
за да разбия всичко.
Защото сърцето ми няма мир ...
Ако времето имаше сърце 🇧🇬
не щеше да ни бърза то с часовника си безжизнен.
Не щеше да отронва миг, без да погледне,
а всяка секунда с обич би прегърнало.
Ако времето имаше сърце – щеше да спира, ...
Tочно на часа 🇧🇬
погалим дни, що нищичко не значат,
въпросът е: Живяхме ли така,
че дъждове поне да ни оплачат?
Усмихвахме ли пролетен април, ...
Не се справям... 🇧🇬
Болката не мога да овладея.
Не успявам да се изправя
и да продължа да живея.
Времето лекувало болката, но как? ...
Мама миа 🇧🇬
Една жена под сурдинка ми каза,
че българските партии твърде са много-
демек,много вожд малко индианец
и той не може успешно вредом,да смогва. ...
„Ех, да имах пет стомаха!“ - хумористично стихотворение от Иван Бозуков 🇧🇬
(Поетика на кулинарното вълшебство)
Степента на нечие присъствие в света е правопропорционална на количеството на неговата/нейната... биомаса.
Авторът
Ех, да имах пет стомаха, ...
Космос 🇧🇬
Звезди проблясват и умират.
А след тях - живот и светлина
в мрака смирено се прибират.
Луната първа си отива, ...
Плюшено царство 🇧🇬
времето тихо за миг е спряло.
Една армия пухена, с лапче до лапче,
оживяват нощем всички играчки.
Мечета с панделки, зайчета сиви, ...
Нишка отвъд тъгата 🇧🇬
гаснещо мънисто в тъмнина,
и болка с обич кротко се събира,
в разпукана от тишина душа.
Разтварям се бавно като мъглица, ...
Тиха буря 🇧🇬
и няма кой да те чака там,
спомни си ти съня лъжовен,
как потапя те в далечния спомен
и в буря превръща ти душата, ...
Мъртви души 🇧🇬
кафето ми на вкус е горчиво.
Всяка сутрин се усещам различна,
а денят и ежедневието сиво.
Липсваш ми много, безкрайно. ...
Смехът 🇧🇬
имаш си приятел верен, скъп,
чудодейно носи той лекарство
и цери те от тъга и скръб.
И за миг те кара да забравиш ...
Жена съм 🇧🇬
Жена съм.
Думите ми се отдават на лист –
твоето тяло.
Разтварят се в пространството, ...
Силуети 🇧🇬
само силуети...
Двуизмерно тяло в триизмерен свят,
син фон и огнено оранжево,
греещо от старата ми свещ. ...
Прощавай, дядо 🇧🇬
че до теб аз не бях,
знам, нося си го като грях.
Знам, живот не достига
да изкажа моята скръб, ...
Хайкулинария 🇧🇬
харесвани угнили,
мушмули мили?
Чорбица сива
от зелена коприва ...