Защо да говоря за туй в сърцето?
Защо да знаеш колко боли?
Събуждам се, ставам и минава деня,
А вечер си вземам по малко от теб.
Този наш кръговрат е безкраен, ...
Сълзата взех от догорели утрини,
сълза на самота или на болка.
В нощта се крие тайнството на утрото,
но колко ли ще се проточи, колко?
В нощта ни дебнат спомени несвързани, ...
Понесоха ме вихрите, които
не водят ни до мене, ни до теб и
сред снежен вихър бъдното е скрито,
в сегашното се раждат дните слепи
и лутат се безпомощно в тревите, ...
Тази любов е вълшебна, ухае в лилаво.
Мека на допир е, мека и топла като кадифе.
Тази любов векове се изглежда забави,
ала е тука сега. Тя най-после дойде.
В тихото тя акостира, на тайно пристанище, ...
Остарях,май съвсем остарях.
Макар, че на себе си само признавам.
Ех!Млада бях и като клада пламтях...
А днес стене от болка костеливото ми рамо,
защото моят здрав дух не е вече ...
Четирите периода на жената
В съдбата на жената има четири периода,
нека разкажа ви за тях.
Когато 17 години навършим,
и духът на Петя Дубарова вселява се в нас, ...
Уж всички сме заземени,
повечето задоволени...
позволяваме си интересни желания,
влюбености и безнаказани грехознания.
И във връзка с гореизреченото, ...
Любов е, ако мога да те имам.
Любов е, ако мога да ти дам.
Но как, кажи, във филм или картина,
Божественото чудо да създам?
Донякъде, но никога изцяло ...
СЪНУВАМ ТИХИ СИЛУЕТИ
Все се питам защо ли снегът е безкрайно потаен,
не говори, не диша и пада надолу без звук –
по площади, перони и в празните крайни квартали –
да разстели валмата си бели – разчепкан памук. ...
Има дни, в които искам да ти пиша
Да ти разкажа толкова много неща
Защото знам, че само ти ще разбереш
После се сещам как си тръгна
Как ме остави тук сама ...
Дъждът разкъсва нощта на парчета,
тежки мъгли по баира пълзят.
Стихва гласът на самотни връбчета,
капки по перваза тихо струят.
Сенки прошепват с глас на забрава, ...
Загърбила света, така злорада,
седи и пише бързо лист след лист,
последния оставила е чист
съдбата. Утешителна награда.
Танцуващата с хорските души ...
МЕД ОТ СТЪРШЕЛИ
Бог ли грешка направи, когато боклука е мятал
и забравил е тежкия райски портал да заключи?
Като птици ранени, държани във клетка от злато,
свободата на глътки изпихме – от звездния ручей. ...
Да, обичам хазарта. Винаги съм го обичал.
Откакто се помня, животът ми бил е хазарт.
Барбут, покер, зар съм играл - но не за парите.
Затова аз след час заминавам далече от вас.
Кой друг иначе би поставил жетон - на битата карта? ...
Какво научихме? Какво остана
подир уроците на всичките учители?
Виновна да е счупената кана,
а не нозете дето са я ритали.
Поуките са за да се поучим ...
Затанцували капки във кристална премяна
и ухае на свежест, на вода и прохлада,
днес аз нищо не искам — нека мъничко само
да погледам безмълвна, без да плача и страдам.
Просветлява небето след пороя по пладне, ...
Поетичен цикъл
Автор: [Иван Тенев Шиков]
Дата: 15 февруари 2026 г.
МОТО
„Любовта не е само пристан, тя е самото море. Тя не е само празник, тя е хлябът на делника ни.“ ...
Дали оставих себе си фатално неразбран,
а моите странни мисли – разбъркан океан.
Защо не чух сърцето, тих повик на любим,
да слеем топли устни и пътя да делим.
Как слепи са очите за нежност, доброта ...
Аз някой ден изведнъж ще стана звезда.
Ако не в киното, то със сигурност на небето.
Отвисоко с малко тъга ще погледна земята,
ще говоря тогава с гласа, който сама си отнех.
Ще кажа колко неистово трудно ми беше ...
Не спирай към звездите да поглеждаш,
зареян в изгреви и залези далечни.
В житейски пъзели съдби подреждай,
създавай спомени от минало за вечност.
В изгарящ танц пулсират сетивата, ...
Хороскопът ми познава, като врачка
от онези, ромските, разбираш -
Щастие, орална радост, пачка,
според него всеки ден все имаш
поводи за празничен банкет... ...
Прелитат бързо сенките на дните,
но идва миг от нищичко непричинен.
И само той единствен не отлита
от орихалк изваян и свещен.
Пред него падам ничком на колЕне ...