Poetry by contemporary authors
Вратата към друг свят 🇧🇬
без праг, без дръжка и без знак,
а зад нея мълчи вселената,
която търсим в своя мрак.
Не води към далечни планети, ...
О слънце! 🇧🇬
В теб аз виждам своето отражение,
на паднал ангел и щастлив човек.
Ти си моето спасение,
което търся вече век.
Истината е оръжие 🇧🇬
нито броня, кована във мрак.
Тя е тихо оръжие, в рана
превърнало всевъзможния враг.
Не крещи. Не замахва със сила. ...
Реквием от зимата 🇧🇬
под мека къделя, облян в белота.
И сякаш с изкусните пръсти на скулптор,
снегът бе изваял навред красота.
И също така, ненадейно изникна ...
Призракът в машината 🇧🇬
дочувам плах звън на камбана –
не ме буди, излишно е, мълчи!
С очи съм вперени в екрана,
привлечени с лъжлива светлина – ...
парници нямам 🇧🇬
но не е тихо
в мислите ми,
твоите,
в които живееш без наем… ...
Мълва 🇧🇬
ей тъй, от нищото! - в планината храм.
В малкото село мълва врътна се,
че в храма заживял бил жерав ням.
"Не е жерав, нито пък е ням. Жар-птица ...
Продавач на доматки 🇧🇬
но Дидко с мечта е, а мечтата голяма.
Капитан на кораб иска да стане,
че може и той на света да покаже.
Почнал да учи, почнал да струва, ...
Интервю 🇧🇬
– Този, който лесно всичко прахосва...
– А какво най-ценно той разсипва?
– Живота си най-вече, и ми кипва!
– А как такъв глупак да се събуди? ...
*** 🇧🇬
на старата мъничка къща,
цвета на завесата димна,
която с ноември се връща.
Проклинах и мазните сажди, ...
Свободата на мъжа 🇧🇬
Ще ти се дразни за малките неща.
Но аз не съм женен, да.
Но пак нямам свобода.
Майката те приготвя за ...
ЖИТЕЙСКО 🇧🇬
Дали времето се забърза
или ние забавихме ход
във мига, в който нещо ни свърза
в този здрав, доброволен хомот? ...
Благовещение 🇧🇬
Ти беше моя обич жълтоока,
съвсем не слаба, нито пък висока.
Щом гушвах те в студени зимни нощи,
разбирах, че живот ще има още! ...
Вселенска коситба 🇧🇬
Засвистят ли напролет коси из морави росисти
с тънки остри, сребристи и немилостиви жила,
от воала на здрача загърната, диря из листа
колко зима в душата си крие стихът ми незрял. ...
Къде 🇧🇬
в сива къща.
Куп думи.
Произнесени и не,
а ехото ...
Добрата Светулка 🇧🇬
Със фенерчето в ръката,
вън светулката добричка
обикаля сам самичка.
По пътечките минава ...
Път към ''отвъд'' 🇧🇬
във вечен мрак и неподвижност...
без грам надежда и отрада,
сам Луцифер, скован в озъбена ехидност
[гротеска лишена от наслада] ...
Чрез любовта ми ти сега пламти 🇧🇬
са най- предателски, с отчайващ край.
Надеждата те прави фаворит,
понякога, в един измислен рай.
С оголена душа не влизай в мит, ...
*** 🇧🇬
Шумът от сухите листа
затваря нов есенен цикъл.
Желания 🇧🇬
веднъж надвечер – на хладовина.
В земята поглед впили, те мълчаха,
до смърт одосадѐни до една.
И приказки омръзнали им бяха, ...
Във всеки човек живее свят 🇧🇬
който никой друг не вижда.
Там мислите говорят без глас,
а тишината никога не стихва.
Понякога стоим пред врата ...
Време 🇧🇬
където любовта със всеки дъх изгрява.
И вятъра и светлината не ще догонят този плъх,
Времето.
Време, Време! ...
Došla sam kada se rađaju lude 🇧🇬
kazu mi ljudi oluja je bila,
svoja pomalo otrcana krila,
dade. Poleti! I neka ti sude.
Pesmu na poklon dade mi leto, ...
Тя 🇧🇬
тя е и рай, тя е и грях.
Тя е и лято, тя е есен,
сълза и радост в нечий смях.
Тя може да е мълчалива, ...
Стръмно разсъмване 🇧🇬
но на скалите не гнездят орли
и уж зелени вечно са елите,
а все белеят – щом ги навали
безмълвно красотата на кристали ...
Момичето, момчето и вечността 🇧🇬
тихо разказва за чужди земи.
Целува любовно ефирните скули
на младо момиче, което не спи.
Млада нощта е, още се мръква, ...
Последна Нощ 🇧🇬
Нечакана, болезнена...
Последна нощ.
Без вино, трезвена...
В тази нощ ...