Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Моята снежинка 🇧🇬

Две...
седем...
сто и пет...
триста и шест...
осемдесет хиляди... ...

alantuan

Poetry » Love, Free verse

140 2 4

Етюд за самотата 🇧🇬

На самотата ѝ подхожда
аромат на есен и вкус на две ледчета,
прегърнати в чаша златиста ирландска отвара.
Меланхолия, скрита във песен,
и дочут случайно чужд диалог на бара. ...

mbikov

Poetry » Love, Free verse

134 2 1

Вълна 🇧🇬

Срещнах се със себе си в един различен юнски ден,
в който чайка в небето припяваше си стар рефрен.
Морето беше кротко, тихо, едва докосващо брега,
и в този миг на съзерцание една бягаща вълна донесе ми рапанче малко.
В него имаше следа - ...

MariyanaNOdzhakova

Poetry » Other

126

Горещата вода на последния етаж 🇧🇬

Налягането е опсано,
то е ясно
и в банята е тясно,
докато страните ми треперят бясно.
Като Ромео протегнал съм ръка нагоре бледа, ...

Korchan

Poetry » Humorous

106

Равенството с „Левски“ – стига 🇧🇬

Равенството пред погрома
и предишната ми кома
предпочитам – все пак будна
съм и мърдам – някак мудно.
Ала искам да похваля ...

МарияДимитроваБел

Poetry » Other

94 1

Афоризъм 🇧🇬

Познавам толкова много лица,
че бих могла да напълня цял театър
и нито едно, за което да се огледам,
когато завесата падне.

w0tdl

Poetry » Philosophical, Other

116 2

Сладка любов 🇧🇬

За сладката любов се често споменава,
но никой, мисля, досега не е успял
да обясни какво тя точно представлява.
Ще бъда познавачът, първи я възпял.
Отъждествява се в традицията стара ...

Димитър_Малчев

Poetry » Humorous

111

Паяче 🇧🇬

Като паяче оплело свойта мрежа,
впримчи ти поредното сърце.
И остави мене гола, без надежда,
плачещо, болно, наивно дете.
Ако можех времето само да върна, ...

Nikoleta-Petkova

Poetry » Philosophical, Odes and poems

112

Между светлината и мрака 🇧🇬

Във мен живеят два безкрайни свята единият от огън, другият от лед. Единият ми шепне: „Следвай светлината!“, а другият ме връща в свят без път напред.
Във мен се борят утрото и мракът, надеждата със хилядите страхове. И колкото по-силно раните ме чакат, толкова по-дълбоко вярвам в чудеса.
Когато нощ ...

CrezyNinja.1

Poetry » Philosophical

84

14+ Мента, глог и валериан 🇧🇬

Обърка човека,
не съм психилог.
Иди до аптека
и в църква при Бог.
Там да се молиш, ...

Krisscho

Poetry » Humorous

95

Ключодържател 🇧🇬

Имам от теб един ключодържател.
Доста стар е, вече се разпада,
но за мен е спомен, стар приятел,
пазещ ключа от любовта ни млада.
Коляно на земята. Златен кръг. ...

unbreakable

Poetry » Love, Other

113

Къде отиват изгубените мигове? 🇧🇬

Вратата е стара, покрита с време,
а времето няма лице.
То взема от нас по малко,
но оставя въпроси в сърце.
Къде отиват изгубените мигове? ...

HristoDimov

Poetry » Philosophical

100

Hе поумнях на йота досега 🇧🇬

Различна съм. Съвсем. И по начало,
с гореща кръв и луда съм глава,
преплитат се в душата черно с бяло,
орисал ме е Марс и затова,
смехът ми сто звънчета от сребро е. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

169 1 6

Божествен въпрос (почти по Сенкевич) 🇧🇬

Аз съм наносекунда от времето
и прашинка от божия план.
Не разбирам как точно отнема то
всяка мисъл, влетяла без срам,
завладяла сърцето и разума ...

Eleya

Poetry » Philosophical

138 1 4

Моето циганско лято 🇧🇬

Не мога да изкукуригам преди петела,
макар че, ставам в пет без десет.
И нямам неговата перушина,
но мога да броя до десет,
за обратното броене - не гарантирам. ...

DORA.1

Poetry » Free verse

137 2

Започва да ми писва 🇧🇬

Понякога се чудя и се мая
какво ме кара тук да се мотая,
да пиша стихчета, да коментирам
и да чета "творби" в които смисъл не намирам
Започва да ми писва най-накрая ...

lubotran

Poetry » Other

140 2

Животът ми стана по-лесен 🇧🇬

Животът ми стана по-лесен,
животът ми стана по-прост,
но не звучи като песен,
нито прилича на лост,
с който да местя Земята. ...

EliasNikolov

Poetry » Philosophical

133 1 4

Виждам изхабена връзка 🇧🇬

ВИЖДАМ ИЗХАБЕНА ВРЪЗКА
Виждам: изхабена връзка!
Няма нищичко случайно!
Бях и смела, бях и дръзка,
бях за тебе малка тайна. ...

Eleya

Poetry » Love

135

Хронология 🇧🇬

На три съм. Скачам на гърба ти,
а ти със смях ме сваляш на земята.
Все нямаш време, бързаш, все работиш
и в мен се настанява самотата.
Тринадесет. Споменът остава. ...

unbreakable

Poetry » Other

159 1

Моето дърво 🇧🇬

“Я знаю, мое дерево скоро оставит меня. Но пока оно есть я всегда редом с ним. Мне с ним радостно. Мне с ним больно.” — “Дерево” - Кино
Моето дърво
създадох го аз
от своето ребро
и неговите засъхнали иглички, ...

Алфард

Poetry » Free verse

116

Обет 🇧🇬

Сричам те,
защото не
е честно да
те прочета наведнъж.
Не и теб. ...

ЕвгенияВрабчева

Poetry » Love, Free verse

130 2 2

Няма ненаказано добро 🇧🇬

Издигнах мост над чуждата бездна,
подадох ръка, за да спася живот.
Но всяка моя искрица полезна
се върна обратно като тежък хомот.
Разсипах душата си – шепа жълтици, ...

Silvana_90

Poetry » Philosophical

111

Шейна 🇧🇬

Зимата дойде, снежинките падат.
Татко ми купи голяма шейна.
Всички деца ми се радват и гледат
как се пързалям усмихнат в студа.
Татко ми тича и дърпа шейната. ...

СилвияМилева

Poetry » For children

115

Димитровден 🇧🇬

Като тръгнал на среща в дъжда без чадър,
аз се спрях под навеса на този живот.
С десет лева във джоба и наръч кахъри –
по-висок от Христос и по-нисък от Бог.
После беше пороят светкавично пуст ...

argonyk

Poetry » Philosophical

132

Асие 🇧🇬

Дълбоки сини очи,
океан от небесни лъчи.
Красота от космическия Рай,
където любовта е стих без край.
Целувки като нежно кадифе ...

Dimi666

Poetry » Love

127

Съдбовна игра 🇧🇬

Отреденото, дали си го пишем сами
с нагласата да сме кротки и хрисими.
Религиозни или прилежно богоязливи
сметката си е сметка, трябва да се плати.
Може би е записано в книга "Безкрай" ...

Лютиче

Poetry » Philosophical

109 1

Нереалност 🇧🇬

Мъглата прегръща ме...
Губя се...
в улици пусти.
Отпивам дихание с мляко,
горчиво е... ...

ВаняАлександрова

Poetry » Blank verse

139

И само обич сбъдва чудесата 🇧🇬

Все още има хиляди въпроси.
Загадъчният свят не се износи.
Сърцето ми оракули не пита,
за бъдещето знание не проси.
Зад всеки отговор цена е скрита ...

agferdousi65

Poetry » Love, Eastern forms, Strict forms

190 3 6

Това което не написах 🇧🇬

Това, което не написах
остана в ъгъла на белия лист,
неказано, заключено в мастило.
Един такъв невинен, тих каприз,
което времето във мен е скрило. ...

honesty

Poetry » Other

128

Мастилено петно 🇧🇬

Пътувайки в трамвая
наблюдавам жена.
Красива, като изваяна,
изважда химикал от чантата си,
записва си "Недей" на дланта ...

НадяН

Poetry » Free verse

153 1

„Последният пленник“ 🇧🇬

Когато часовникът спре да тиктака и тишината погълне гласа, ще има ли някой, който ме чака, или ще се разтворя във вечността?
Ще помни ли някой очите ми уморени, думите, скрити дълбоко в нощта? Ще останат ли някъде следи от мене, или всичко ще стане безкрайна мъгла?
Живях, за да търся смисъл във вси ...

CrezyNinja.1

Poetry » Philosophical

147

Обичай ме 🇧🇬

Обичай ме и аз ще те обичам!
Обичайки се, заедно ще покорим света.
Ако ли не, аз пак ще те обичам
и заедно ще сме и заедно ще имаме деца.
Ако да, хвани ти моята ръка! ...

Nikoleta-Petkova

Poetry » Love

134

Когато светът стане прекалено шумен 🇧🇬

Когато светът стане прекалено шумен
и думите изгубят своята сила,
човек започва да търси врата
към място, където душата е жива.
Не търси там богатство и слава, ...

HristoDimov

Poetry » Philosophical

159

Любовен синдром 🇧🇬

Дали си любов
или просто съдба,
или сбъднат зов
след години тъга?
Дали си причина ...

Krisscho

Poetry » Love

103

Носталгия 🇧🇬

Имахме си тука влакче —
малко, даже старомодно.
Въпреки това обаче
много беше ни удобно.
С него стигаш, дето искаш. ...

Mitko19

Poetry » Civic

161

Виното разделно 🇧🇬

ВИНОТО РАЗДЕЛНО
Август влачи тежка мантия от пясък,
нейде хоризонта облак прекосява.
В здрача над морето две искри издраскват
силует на птица, после се стопяват. ...

yotovava

Poetry » Love

444 7 20

Когато само Той знае 🇧🇬

Той си минава така през годините -
ходи разпасан и нагло се хили.
Местният луд рее поглед в комините
и стреля с гласа си дрезгав и силен -
I know, I know - повтаря и потреперва. ...

Любовта_започва_от_теб

Poetry » Philosophical

227 3 8

Hадежда 🇧🇬

Без песните щурчето обедня,
просъска зима: Стига вече шум и,
умират хризантеми в тишина,
пронизани от скъсаните струни.
Без думите поетът оглуша, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

231 4 7

Вече съм голям. 🇧🇬

Ставам сутрин от леглото
и оправям го, защото
съм достатъчно голям –
мога да се справя сам.
После в банята отивам ...

MartinIlievCaisa

Poetry » For children

176

14+ Есенен пейзаж 🇧🇬

Есента закичи небесата
с огърлици облачни къдели,
и сълзите й разкаляха земята
с ноти от тъга в едно се вплели.
Скелетно разголени дървета ...

mislitel

Poetry » Landscape

163 4

Poetry by contemporary authors

Моята снежинка 🇧🇬

Етюд за самотата 🇧🇬

Вълна 🇧🇬

Горещата вода на последния етаж 🇧🇬

Равенството с „Левски“ – стига 🇧🇬

Афоризъм 🇧🇬

Сладка любов 🇧🇬

Паяче 🇧🇬

Между светлината и мрака 🇧🇬

14+ Мента, глог и валериан 🇧🇬

Ключодържател 🇧🇬

Къде отиват изгубените мигове? 🇧🇬

Hе поумнях на йота досега 🇧🇬

Божествен въпрос (почти по Сенкевич) 🇧🇬

Моето циганско лято 🇧🇬

Започва да ми писва 🇧🇬

Животът ми стана по-лесен 🇧🇬

Виждам изхабена връзка 🇧🇬

Хронология 🇧🇬

Моето дърво 🇧🇬

Обет 🇧🇬

Няма ненаказано добро 🇧🇬

Шейна 🇧🇬

Димитровден 🇧🇬

Асие 🇧🇬

Съдбовна игра 🇧🇬

Нереалност 🇧🇬

И само обич сбъдва чудесата 🇧🇬

Това което не написах 🇧🇬

Мастилено петно 🇧🇬

„Последният пленник“ 🇧🇬

Обичай ме 🇧🇬

Когато светът стане прекалено шумен 🇧🇬

Любовен синдром 🇧🇬

Носталгия 🇧🇬

Виното разделно 🇧🇬

Когато само Той знае 🇧🇬

Hадежда 🇧🇬

Вече съм голям. 🇧🇬

14+ Есенен пейзаж 🇧🇬

Queue