Не се оглеждам повече назад
към времето, в което се вълнувах
от дребните неща на този свят,
и всичко, от което се страхувах.
Не се завръщам вече към това, ...
Случаен ден, в случайно време
у мен яви се думата "жадувам".
Изглежда досега е тънала в безвремие,
но ето, някак на повърхността изплува.
И както може да се предположи, ...
Цвете мое, нежно мое цвете,
моя Обич, мое вдъхновение,
в теб намерих своето спасение
и възпях те във безброй куплети.
Но не спирам, че си Муза моя, ...
Когато паднеш в бездната на мрака
и си най-сам, най-счупен и смутен,
от пепелта на собствената рана
издигни мост и тръгни по него устремен.
Щом всичко пред очите ти потъне ...
Диалектика
Снощи гледах филма Уроците на Блага,
прозвуча ми някак си мачкащо,смотано,
дълго не можах от сюжета му да изляза,
макар да знам, че наистина такъв е живота. ...
Не тъгувай за мен, аз дъхът на зюмбюл съм
и цветче на череша в дъжда.
Не плачи, помълчи, нека тих да е пулсът,
позволи ми да го задържа.
Твоят образ любим, светъл, мил, обожаван — ...
Днес се живее, чуваш ли? Сега.
Ни утре, нито вчера... Ще е, бяха...
А утре? Ето, виж изгря дъга,
щастливо мокри птиците запяха.
Април ли? Той е мамеща река, ...
Ще намажа с черешите ръцете си
и ще те погаля с кървав цвят.
Пролетта се влюби и закле ти се
да е винаги на този свят.
Ще откъсна плод от плодовете ...
Седем дни са пред мен (в памет на Михаил Белчев)
🇧🇬
Ако до седмия ден някой стигна да те закара,
нямам огън да запаля последна твоя цигара,
дори и шестия вълк да повали, понеделник е днес
седмият .... настигна теб и възкръсна.
Зад теб са шест куршума ...
Векторът му губи свойта вярна посока,
щом се докосне до пулс, забавен от страх.
Времето не е константа – то е дълбока
мъглявина от мисли, превърнати в звезден прах.
Ако имаше център, ако имаше маса, ...
Когато с четката върху платното
поставя със замах последен щрих,
преражда се светът във цвят наоколо
и неусетно се превръща в… стих.
Навлизам в зимата си, но не прося, ...
Коматчето на делника баято,
понякога насила го гризеш.
Спомни си, че филизът млад и свеж
е люляк, който обещава лято,
че си любов и няма как да спреш, ...
В зениците се сбират очакване, тъга,
светликът сякаш гасне, проблясва без следа.
А времето е спряло за миг на колене,
посърнало от горест, привело рамене.
Там бял самотен гълъб безпомощно кръжи, ...
Не вярвам в тебе. Знаеш го, навярно.
Ти неведнъж изричаше лъжи.
Кажи ми, как на тез лъжи да вярвам -
та пак лъжата, да ми натежи?
Навярно прекалено съм критичен... ...
Денят, окъпан в утринна роса,
намята цветна мантия върху земята.
Тревиците протягат крехки стъбълца
към светлото око на синевата.
Избухва в аромати, в пищен цвят ...
Нарадваха се хората на поредния ден
и всеки остана от него впечатлен,
но не видях аз в него нещото специално,
той е просто ден, пак тривиално...
... ...
Цветя, пчелички, птици - идилия,
красота в полето изобилна...
Полските цветя със свежия мирис,
тъй пленителни - кой не обича -
под път и над път са все усмихнати ...
Друго измерение друг свят
Телефоните не могат да подаряват
радостните изживявания от живата среща,
те са като групите, които подгряват
енергията на звездата за любовта на феновете горещи. ...
Лъжовна ли е клетвата, с която
сърцето клето, либе, ми гориш?!
В това дъждовно, буреносно лято
в душата ми като порой валиш.
Копнежът ми се стича надълбоко ...
Щом скитам се нейде изгубен, самотен...
попадам „случайно“ на теб...
и чувствам, че думите стават излишни,
когато си близо до мен...
Разменяме двамата плахо усмивки, ...
Той няма близки. Няма и другари.
Мълчи си. Не разказва своето минало...
Но привечер, във кръчмичката стара
изпива сам-самичък чашка вино.
Човешка ласка, обич той не търси ...
Аз знам коя съм, откъде съм тръгнала,
а ум не ми и трябва. За какво е?
Очаквам чудо, свърна ли зад ъгъла,
стои си там, сияе... Само мое.
Коя не съм? – Поклонница на славата. ...