Пенливи вълните прегръщат брега,
ту с ласки, ту яростно диво.
Милувки, които оставят следа...
Разяждащи... С обич... Красиво.
Но търсим дори и такава любов – ...
Роди се с юлска песен на щурци
и с поздрава на цветни небеса,
когато слънцето с добри лъчи
изпраща на земята топлина.
И лятото притихна в миг един, ...
С поглед орлов са - казват за някои,
към тях май спадах, като по-млада...
Така си оставам почти и сега -
избирам с впит поглед, навсякъде,
точното мое предпочитание - ...
вариант едно: ''Благословете смъртта!''
Трон за ''Месия'' на върха на Сион.
Корона за ''Месия'' в Третия храм.
''Мерзост на запустението'' в Светата земя.
Трон от месо и кости човешки. Трон! ...
Не искам маски. Нито чужд олтар.
Не искам път, начертан със страх.
Щом истината носи ми пожар
ще я прегърна, вместо тихо прах.
Да бъдеш себе си не е покой. ...
НАПИСАНО ВЪРХУ ПАЯКОВА НИШКА
Аз притихнах. В небето се взирам.
Уморих се от странни въпроси.
И когато изчезна без диря –
значи отговор никой не носи. ...
Затворена сред пусти многоточия,
броя и смятам точките. На пръсти.
И сянката ми лудостта надскочи я,
и сто планети все на тебе кръсти,
Такава съм си - странна птичка Божия. ...
Където възрастният вижда шапка в скучен ден,
в очите на детето е съвсем различно:
там слонът в боата спи, погълнат и пленен –
защото с детски поглед се открива всичко!
В една кутия грее приказен простор, ...
Това е последното лято любовно,
изтлява полека днес в мен радостта.
Раздялата идва със сълзи съдбовно.
Отивам си вече, ще бъда сама.
На плажа мълчеше към мен безразличен, ...
Роден съм и живея в град голям –
изпълнен с хора и надежди.
Разхождам се из него често сам
и все еднакъв ми изглежда.
Видях в сумрака пейчица една, ...
Пакетите от санкции все се множат,
участниците се делят на гласни и съгласни,
но Европарламентът сочи верен път
"да приласкае скръбни и нещастни"*.
Задачата е трудна - как да навредим ...
Тайната всевечна скрита е във времето.
Там е цялата сила, която търсим от век.
С мечтата - да си млад, да си знаещ и силен.
С две думи, щастлив и преуспяващ човек.
Но търсейки невидяното, някой намери ли време ...
Дъждовно и прохладно е през юли
и лятото облече воден тюл,
минути леки капки са обули,
водата ме люлелее люли-люл.
Харесва ми, но странен ден е този, ...
Той пазеше храма на Последната Зора —
в свят, където истината бе разтворена в бездната.
Но мраморът вече стене и се пука отвътре,
древни сенки прииждат като прилив от мрак.
Петима маскирани убийци, с остриета като съдба, ...
Стига толкова. Повече никого няма да гоня.
Вече знам цената на фалшивите усмивки,
зад които се крие просто поредната лъжа.
Раздадох всичко, без да питам за сметката,
а накрая разбрах... ...
Вятърът беше толкова жив и опасен, че клоните на дърветата сякаш се отлепяха и изчезваха.
Вдигаше пепелта от земята и правеше мъгла, от която очите болят до ослепяване.
Имаше в него една опасна лекота. Играеше си с всичко по пътя, омаловажаваше го, сякаш беше перце.
С всеки миг усещах как се надига ...
Започвам да изграждам светове.
Какво ми трябва? Малко ток и време.
Когато сам сънят ме призове,
и топъл от умората ми снеме...
Така успявам повече насън ...