Poetry by contemporary authors
Монолог на стрелката в часовника 🇧🇬
и пуша от дима на залата,
разглеждам хората в антрето,
отпивам парите над чашите.
Подслушвам клюки и признания ...
На полето 🇧🇬
На полето там под падащия зной,
усилено копаят днес жени...
С труда си черен, под вятъра суров,
сълзи от мъка падат в чернозема... ...
Писъмце! 🇧🇬
в което включила съм и теб
и това, което си направил за мен
и за това, че ме направи щастливка...
Пиша си ред и два ...
Строфа за една изгубена съдба 🇧🇬
Усещам силни ветрове,
водят ме нанякъде,
надалеч ме носят те.
Отвсякъде - ...
Сецесион 🇧🇬
а това изкуство винаги е бунт.
Всеки автор вярва в правото да чувства,
да се изразява и да бъде чут.
Всяко ново време плявата пресява, ...
Наивността ми 🇧🇬
погребах я.
Останаха ли спомени бели,
или черни
с дъх на бадеми...
Обсебена от теб 🇧🇬
прегръдките и влажната ти кожа.
Заливай ме с вулкани от интимност,
накарай ме да викам. Да съм лоша.
Целувай нежно моите планети ...
Ах ти.... 🇧🇬
Радва ме твоята усмивка
и очите,
които истински искрят.
Всеки жест ...
Изпращане 🇧🇬
при тази мисъл, дето вгорчава ми душата.
Но днес не мога с очите да избягам
и дъхът ми изпращащо потрепва на вратата.
Горчиво ми е и в очите киселее ...
Романтично 🇧🇬
от слънцето в едно споени!
Безкрайна морска широта
и пъстър свят навред край мене!
След бриза морските очи ...
Ежко за водица 🇧🇬
към изворчето за водица.
Чорбица Ежка да направи,
дечица гладни да нахрани.
Стомна шаренка си носи, ...
Посланица на Любовта 🇧🇬
очаквана от всички цял живот.
Бленувана във сънища пророчески,
изпълваща нощта със светлослов.
Пречистващо премина през душата ми, ...
Когато 🇧🇬
детето спи -
светът сънува изгреви.
Когато
усмихне се детето - ...
След прошката 🇧🇬
гняв, тъга и болка в мен събрани.
В душата си, ранена от обида,
заричала съм се: ”Ще си отида!”
Във този миг душата ми се мята ...
Смешна драма 🇧🇬
патокът се спуска,
петелът се петлежи,
пуякът се пуяклежи.
Кокошката кряка, ...