Натрупаните спомени и чувства
избликват като гейзер. Ей така!
Заливат всичко в малката ми същност
и никак си не мога да ги спра.
Отприщени от нещо непонятно, ...
Когато нощта се затваря във длан
и пръстите стават корона,
милиони звезди падат в нашия храм,
любовта се превръща в икона.
Коленичихме с теб първо аз, после ти. ...
Отсреща малкият си тръгва вече...
Тревожни стъпки цепят тишината...
Отвън се суетят... А той – обречен,
замаян, се е проснал пред вратата...
Отвън пазачите шептят смутено, ...
За радост пиша, а във мен тъга.
Пътеки от тъга. И магистрали.
Понякога се питам: докога?
Нима ще тръгна... без да ме погали?...
Самотна съм до болка и до смърт. ...
моля те спри ме преди да си разбия главата окончателно
в първата купчина сняг и луга
знам че знаеш всички стъпки към рая
покажи ми ги
и всички трикове за оцеляване в март и всички други месеци с р ...
По брега на морето въздишам.
По вълните, които шептят
нежна музика, изписана по вълните
и със слънцето пеят в захлас.
Там се раждат лъчите за изгрев ...
Сам с мислите си
се замислям
за смисъла на въздуха да се вдишва.
На качествата, от които същността ми
ражда тежки сълзи, веждите ми настръхват даже, ...
Ето, жена ми си легна нормално, без укори, без никакви гласни.
Аз пуснах си филм, пък и стихотворство някакво правя
с някаква умисъл, въртяща се през главата ми, не толкова празна.
Но има ли смисъл от филма, пречещ, от мене негледан,
уви, преместих канала, филмът e пак повторяем. ...
Тъжен клоун с грим от усмивки и маска на радост
с ведро лице но сърце пълно с тягост
няма никой който в душата му се взира
няма никой който болката му да разбира
живее той обвит във самота ...
Не те познавам, просто те обичам,
загадъчна магия си и свян,
в проблясъка на погледа ти тичам,
но в голата си същност зъзнеш сам.
Възторгът ми е плах, криле разперил, ...
Докога ще си крия лука във торбички
и ще го ям в следобедните си почивки?
Докога ще се крия, когато ям лук,
със страх сестра ми да не ми играе един чук?
Докога ще си повтарям тайно „Спри!”, ...
Аз не съм те измислила в тъмното
и не съм те живяла насън.
Беше истинска, жива и сбъдната,
беше всичко, което не съм...
Като спомен не бях те отгледала ...
Колекционираш чувства, това е истински човешко,
ала не е ли грешно с тях вечно да се натоварваш?
Едни са светли, истински и палят,
на поетесата душата как нежно галят!
Не се ли умори да виждаш хора, ...
Денят, във който ще се влюбя
ще бъде най-обикновен -
край нас ще се разхождат хора със чадъри,
а ние с теб ще бъдем мокри от дъжда.
Две слънчеви усмивки ще кръстосат ...
ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ
„Няма значение дали ще се родиш в птичи двор сред патици,
щом си се излюпил от лебедово яйце!”
Х.К.Андерсен
Умислено, патето спря на брега, ...
Животът - таралеж с бодли навътре,
в средата - ти - измъчено кутре.
Понечиш ли навън да се измъкнеш -
озъбва ти се тънко острие.
На лапи се подпреш, кръвта оближеш, ...
Eдна любов, един начин на живот
Както искрите, отдадени от огъня запален,
се разпръскват в спомена реален,
така и всяка твоя милувка е запаметена
в съзнанието ми като най-нежна. ...