Едно лято нашепва, че липсвам,
че ме няма по изгорелите пътища.
Аз дори не изрекох “обичам“,
но се влюбих в съня на една спътница.
Аз дори не почувствах морето. ...
Пореден път казваме си ''Сбогом!'',
пореден път тъмнината ни зове,
пореден път пълна е луната,
пореден път... кога ще спре?
Обляни в кръв, с обидни думи ...
Преди аз бих могла да се усмихна,
на твоето "не зная, може би",
преди унила можех да притихна,
в твойте изчезващи следи...
Преди умеех да лекувам рани, ...
Емото плаче, когато го наранят...
Ангелите прощават, когато грешим...
Дяволът убива, когато се ядоса...
Когато ме нараниш, аз няма да
плача, защото не съм емо... ...
И ако някога надбягам ветровете,
и ако някога прогоня
себе си от тъжните си мисли.
И ако някога... орисана съм да съм твоя ли?!
Не ще ме спрат най-бурни ветрове. ...
Спускаше се нощта, а аз разхождах се в гората
и гледах как изгрява луната...
Когато вървях по пътечка една,
усетих странна миризма...
Погледнах и видях манастир... ...
Поисках да ти кажа толкова неща,
но думите са някак '' прости '' и ''безлични'',
с тях рисуването върху листа е мечта,
а всъщност, всъщност те не значат нищо...
Поисках да си с мен, ала съдбата, ...
Да си се молил някога на Господ
да няма "утре" и да няма "днес"?
Животът ти дотолкоз да е гнусен,
че да искаш просто да умреш!
Ставал ли си всяка сутрин само за едно - ...
Дъждът размята рошави коси,
обзет от някаква странна лудост,
безспирно днес вали ли, вали,
безмилостен – чак до грубост…
Между облаци пробива лъч - ...
Колко дълго вървяхме и бродихме,
пътища нови и стари обходихме.
Колко дълго по пътя никой не срещнахме
и не питахме това ли е пътя.
Изгубени във времето, обвити ...
С хляб и сол посрещат се парадно бледи истини,
изровени под кал на нечий блудкав ум.
Сега и тук, с теб сме верни богохулници,
отседнали в мотел на дяволския черен ад.
И нечий се заменя с въздържателство, ...
Търсих сенки цял живот, докато не се превърнах в такава!
Живея в откъснат момент от спомен, в част от изкривена права.
Ключов момент - промяна на целите и идеалите.
Изкушението е тест - минават само устоялите.
Сенките в главата ми взимаха превес, ...
За моя роден град и неговите хора
Ти мрачен си и сив, и безнадежден,
мой стар и поотъркан вече, малък град,
напускан, намаляващ бавно всеки ден,
за мене си оставаш голгота, рай и ад. ...
Когато се обърна, Ти си там.
Когато помисля – си отново Ти.
Главата ми се обърква... и отново си Ти.
Минало, бъдеще, мечти и... отново Ти.
Успехи, радост, тъга... и отново Ти. ...
Да беше казал, че си ме забравил.
Да беше споменал, че всичко свърши.
Да беше във очите ме погледнал
и истината щеше в мене да вали.
Със капките във шепите аз можех, ...
Пътища, преплитащи човешките ни мисли,
с неясен старт и с още по-загадъчен финал.
Обгръщат те и пленяват мислите в сълзи,
заробват те и карат сърчицето ти през крясък да мълчи...
Пътища, преплетени в началото и в края, ...
Сидъ си тази вечир, ни ривъ
и зяпам по му'ити на икранъ
(Свитланоооо, ти си джангъзъ,
дан съ чиплезиш, оти като стана).
Та кукам си аз, тъй де, в нек'во скипе, ...
Миналото просто си е минало,
бъдещето - истина за глухите.
И кръвта ми вече е изстинала…
Нали по това се разпознават труповете?!
Днес е вече в друго измерение, ...