Poetry by contemporary authors
Органична алхимия 🇧🇬
Казанът във мене все къкри…
Обвита във синкава пара,
неспирно с черпака разбърквам-
същинска магьосница стара! ...
Защо?! 🇧🇬
е нужно да понасяш неговата мъка?
Защо, когато контролираш живота,
трябва да се питаш какво е смъртта?
Защо, когато обичаш някого дълбоко, ...
Едни очи 🇧🇬
Очи едни, сини
като море необятно,
в душата се преплитат...
Очи едни сини ...
Насаме 🇧🇬
Напълни чашите с онуй - неизбежното,
което все се крие зад някой от ъглите.
Пий, приятелю верен,
от онуй - парещото безмълвното, ...
Вход свободен 🇧🇬
но екстрите му ще платим!
За да поддържа жизнен тонус
с усмивки да го заредим…
Вход свободен ...
Десет и половина минава... 🇧🇬
Стана късно, десет и половина минава,
часовникът с тъжен тътен пак ни разделя,
"Трябва да тръгвам, много закъснявам!" -
вече свикнах все на ръба да живея. ...
Палави... 🇧🇬
разкопчават мъглата
с топли пръсти.
…
Вятърко ревнив ...
Работен ден 🇧🇬
Какво очаквам днес
с раждането на деня?
Въпреки сънливия унес,
навиците не ще изменя. ...
Ще те науча да си плащаш 🇧🇬
велика, като времето - безкрайна...
Да беше си стояла кротко вкъщи!
Защо се примири да бъдеш тайна!
Защо загърби цялата си гордост, ...
(... без дом) 🇧🇬
всеки ручей е негово зло...
би могъл да е в крепостен замък,
би могъл да е нещо добро,
а подритват го кални потоци, ...
Миниатюрите на Алекс 🇧🇬
_________________
Дъжд. Слънце. И дъга...
Седем цвята.
На асфалта малка локва. ...
Като сонет 🇧🇬
Сънувах те царкиня -
впила поглед в мене.
Ах, душата стене -
усещам, ще загина. ...
Към безкрая... 🇧🇬
отвеждаща нагоре - към звездите.
От своите мечти ще я извая...
да стига до на слънцето лъчите.
Първото стъпало ще е прах от рози. ...
Носталгично 🇧🇬
В Бургас!
Изливат се
сълзите
на небето ...
Размисъл 🇧🇬
доскоро млад, а вече остарял,
тъй както вятър скършил е дървото,
в чиито клони славеят е пял!
Съдба човешка, твърде неуютна ...
Нищо никога не е било 🇧🇬
Живея във същия този град
със същите тези хора
Нося същите тези дрехи
и косата е още неподстригана ...