... три листа...
Искам три листа Любов:
Бял - да те нахвърля по него, дори и с черни контури.
Черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло.
Сив - да ми напомня какво ще бъде... след теб. ...
Нахлуват като вихър посред зима
емоции, по-парещи от огън.
Голямата ми гордост си отива
и жестове на обич вече мога.
Не се страхувам от неканен вопъл, ...
"Сбогом" да ти кажа - днес не мога.
Очите ми се давят във сълзи.
Бушува в мен от теб разпален огън,
а мисълта, че си далеч - кърви.
Не се отдалечавай. Не, не искам. ...
Вярвах, че ще е вечна любовта,
но не е - уверих се в това.
Отдалечи ни жестоката съдба,
разби на късчета нашите сърца.
В календара добавя се ден след ден, ...
Много дълго те виках при себе си
и надвиках в сърцето си бурите.
Разпилях се по есенни кълнове,
недочакали пролет сред зимите.
Много дълго пустеех в ледуване ...
Молитва отправям към тебе, мое мило сърце.
Молитва за обич и искрени чувства.
Обичай Го, мое мило сърце,
за да може - само със поглед -
любовта ми към него да разбере!!!
Камък ли се пропука или птица заплака,
та се счупи така тишината?!
Ти замина занякъде, аз се върнях отнякъде.
Колко много посоки се сляха!
А понякога вярвахме, че пътуваме заедно. ...
До старото огнище ще се спра
и в голите си длани въглен ще поставя -
да го разпаля - да се изгоря,
за да ме стопли и не го забравя!...
Импулсите на младостта ...
ИСКАМ КАТО НЕЯ
Бетонни грамади със стоманени скелети
и с всякакви камери – света ни подреждат.
По улици прави - безропотно крачим,
все вървим и вървим, ...
Удавихме се в суетата си...
Потънахме във глупавото его.
Започнахме да браним с теб делата си -
подвластни пак единствено на него.
Изкарахме на показ всичко пошло. ...
Блуждая пак по стръмните пътеки,
очертани от човешките слова.
И търся лек за раните нелеки,
и не знам - ти билка ли си, или най-обикновена трева.
И тъкмо посегнах към вярата в мене, ...
Пред мен градина чудна се намира
и най-красивите цветя са там.
Намираше се цветето на моята любима;
поисках толкова да го открия сам.
Излизам тази сутрин на разходка, ...
Стон на китара
Китара греховно към нещо ме дърпа,
рисува ми ласки, шампанско, рубини,
избухва в червено - заря от желания,
прелива във пяна шумяща, тръпчива. ...
Сякаш беше случайна и бяла
топлината, събудил у мене...
Всеки край беше станал начало,
но и сън във вълшебният трепет,
```````````````````````````````````` ...
Не е същото слънцето... Хапе и вие
като пчелен рояк под обърнати кошери.
Разпиляха се дните ни... Облак обви ги.
И дъждът ни превърна в дървета без корени...
Присмехулно накуцвайки, старите чувства ...
Над града ни спуска се нощта...
любовта, ах, любовта - къде е тя?
Спомени със нежен аромат
в мрака пак ме прегръщат и шептят...
И звездите да стигна... ...
Животът ми като кон галопира,
като гепард, препускащ с вятъра, не спира.
Без умора бяга ли, бяга,
без никой да го впряга.
И слънчеви лъчи, прорязващи тъмнината. ...
Аз знам, че утре няма да те има,
че пак ще бъда шепа пепел,
че вече няма тихо да се взирам
да откривам себе си във тебе.
Дошъл си ти за малко... казваш. ...
усещам топлината в пръстите си,
топлото желание да галя твоето тяло,
да прокарвам пръсти по цялото ти тяло,
да го карам да изпитва удоволствие,
да усеща насладата, в която ме потапя... ...
Прострях я вън да съхне на простира -
от много сълзи, май че ще мухляса.
Любов ли бе, или бездомна зима -
не искам и да знам, че разпилях се...
Да бъда кръстопът и все... погрешният, ...