Poetry by contemporary authors
... като котка 🇧🇬
във твоя скут ще лягам спотаена.
Ръцете ми ще те докосват пипнешком,
а устните по тебе ще гадаят...
Във теб ще се промъквам крадешком, ...
Следа 🇧🇬
Дочувам горестния плач на времето,
заключено в стрелките и махалото,
от безизходност как отмерва себе си,
за да намери на духа си тялото. ...
Когато теб те няма 🇧🇬
аз съм с разбито сърце.
Чувствам празнина голяма
и искам отново да те видя,
за да протегна към теб ръце. ...
Мокра 🇧🇬
Дъждът мокри косите.
Ти стоиш студен,
за кой ли път подред.
С пълна сила ...
Спомен... 🇧🇬
връщат спомена за синьото небе...
Спомен, който озаряваше с усмивка моето лице.
Помниш ли? Премреженият поглед,
който разтуптяваше наивното сърце, ...
Изчакай само още миг... 🇧🇬
мислех си за теб,
изчакай само още миг,
легни и силно ме притисни,
усещам ритъм на сърце ...
Горещи мисли... 🇧🇬
В залива на радостта
плува тъгата.
Стъпки -истини.
На брега на спомена ...
По куриер 🇧🇬
(вместо спомен от лятото)
които весело щъкат ей там, на стената.
И ще ти направя чуден подарък -
такъв, какъвто от дете не си получавал... ...
Приятелки 🇧🇬
Подай ръка, знаеш, аз здраво те държа.
Пожертвай очите си.
Докосни лицето ми.
Прекалено познато ти е, нали? ...
Покажи ми, калинке 🇧🇬
Вместо по зелено стръкче,
я ми полази сегинка
ето тук – по мойто пръстче!
От върха хвръкни високо! ...
Сънувай ми сън 🇧🇬
Чуй как плаче небето... Прокрадват се
тъмни сенки край светлите дни...
Няма как да достигне със вятъра
топлината на мойте очи. ...