Защо изгубих вяра в живота,
защо изгубих вяра в любовта?
Защо дори и вярата е неверна,
защо търси да измами невинните сърца?
Защо самотата е несподелена, ...
Безцветно, мрачно, скучно ежедневие,
Лениво някак, странно безразлично,
А в нощите - красиво увлечение,
Гастрол на всичко, тайно, непривично.
Очаквам всеки залез с нетърпение, ...
Чувствам те толкова близо
до себе си, а всъщност си далече.
Искрите в очите ги няма вече и
не знам дали ще те видя повече.
Все още желая капка нежност ...
Не се нуждая от слънце, за да те намеря,
усмивката ти лъчезарна е моя светлина
тя пътя ми осветява, от щастие треперя,
улавям я в тази зловеща тъмнина.
Не се нуждая от компас, за да те намеря, ...
Аз падах, там пред теб бях зърно.
Една уста бе остра като плуг,
с една целувка нейна ти превърна ме
от грозния жабок в прекрасен мъж.
Бях принц, любовник с режещите ласки, ...
"Приятелство"
Приятелство... дали изобщо има?
Ти да даваш, а друг да взима.
Всеки път да се чувствам аз виновен,
а ти винаги за нещо все си недоволен. ...
(или как се загубихме в едно непознато градче)
Уж вървяхме все правилно, вярно, а накрая се позагубихме.
Оказа се чуждо градчето (животът) и някак си странно.
Напредна и времето. Едно-друго видяхме, накупихме,
и сега ни накъде да си тръгнеш, ни къде да останеш. ...
Светът е тесен за подобно разминаване.
С пресечна точка шестдесет минути.
За трийсет ще се опознаваме.
И двадесет и девет – ще се губим.
Последната минута плаща глобата ...
Обича те някой!?
Ако те обича, той няма да си иде.
Ще бди над теб със цялата си сила.
Ще полети, ще брани, в кал ще лази!
По-силен ще е даже от Атила... ...
Надеждата умираше последна,
тежка като непредъвкан залък...
Вълните под нозете се разпенваха,
ръцете... по-студени и от камък...
Очите ти в зеницата заключих, ...
----
Света Маргарита или Санта Рита де Сполето /не е игра на думи/ е светицата на невъзможните каузи. Мъжете И се молят за прошка, жените за рожба. Нейният ден е 22 май.
На тънката граница на чернобялото,
в пълния ден със сивота,
обвита на самотата с наметалото...
... мислите блудни като тръни бодат...
Маската плътно на лицето си сложила ...
Целуна ме в дъжда веднъж, в дъжда веднъж.
Целуна ме във буйна ръж, веднъж, веднъж.
Сега повярва ли в сълзите, покрили целия ми дом?
А Бог окриля ли съдбите, когато в гърлото потъва стон...
Беше Есента...
Беше Есента, когато пред очите ми окапаха листа;
Беше Есента, когато облаци небесни сълзици отрониха;
Беше Есента, в цялата си ярост, знам, че беше Тя!
Беше Есента, сееше хаос навсякъде и страшни ветрове тук прииждаха. ...
Отново сам е той под нощното небе
и пише стихове за забравени крале,
за митични битки и безкрайни войни,
за своите желания и несбъднати мечти.
Там стои той сам във сянката на нощта ...
На този дъжд прилича покоят на сърцето -
следите хорски погалило е днес,
сред тях узна, захвърлени отдавна,
една и две мечти без глас.
Не искам да тичам после ветровете. ...