Poetry by contemporary authors
Отива си август 🇧🇬
Заплели са гривите бели небесни коне.
Ездачът е лятото - ласо невидимо мята
и скоро ще тръгне, без сбогом да каже поне.
Морето потръпва самотно с изстинала пазва, ...
С дъх на невъзможност улиците се пробуждат 🇧🇬
и се къпят прашно в утрешната сивота.
Мигът от безнадеждност засега напуска.
Ще чака той отново падането на нощта.
Пътниците бързат, вдъхват аромата – ...
На Е.Л.М. 🇧🇬
своите деца по Земята
с трагедия, вероятно забутана,
там нейде в горите изгубена.
Там, където някога радост ехтеше ...
Осезаемо 🇧🇬
чувствата изтощени,
целите неоформени и замъглени.
Трябва да се изчистя от всички отрови
трупани с годините, ...
Уличен музикант 🇧🇬
с неохота попива лъчите на Юни.
Някъде близо до бургаската гара
се чува гласът на нежните струни.
Скъсаната риза старателно закърпил, ...
сенрю 🇧🇬
като сгушени котета
на Малечка Палечка между гърдите
Копривщенски полъх 🇧🇬
през калдъръма ще премине спомен
и ще разстеле красива снага
върху тихо накацалите къщя...
А тишината ще отекне в пукот, ...
Моята сестричка 🇧🇬
тя е много мъничка
със сладки хубави очички,
но прави мънички белички.
Знае мноого да говори ...
Огънят 🇧🇬
до мрачните вселенски глъбини,
огънят стихия е игрива
определяща човешките съдби.
От жаравата, която тлее, ...
Баба и внуче 🇧🇬
и не иска то да слезе,
силно клаксона натиска
и да спре не му се иска.
Баба мило го закача ...
Светът е помъдрял, но нелогичен 🇧🇬
Намери ли сама любов такава,
която обич светла да ти дава
и още много, много топлота?
Не виждаш ли, че разумът не стига ...