Poetry by contemporary authors
Вижте Рая 🇧🇬
зад който слънцето очите скрива,
пред мен ще се разгърне хубостта
на моята България красива.
През хребетите някъде далеч ...
хайку 🇧🇬
Само там горе
вместо мен целуни връх.
- Още веднъж!
* * * ...
Грижи ли нямах... 🇧🇬
Дявол ли беше, влязъл във мене?
Лято ли търсех в студената зима?
Младост ли връщах, ей тъй - без време?
Грижи ли нямах, че нови търсех? ...
Плачи, но не и пред тълпата 🇧🇬
плачи и със сълзи човешки.
Разкъсвано от болка, изпито,
наранено от думите тежки.
Сега ти тепърва се учиш ...
Тогава може би ще бъдеш моя 🇧🇬
и тогава може би ще бъдеш моя,
да превзема аз твойта крепост,
както някога превзели Троя.
След вятъра да спра да тичам! ...
Садо-мазохистична магьосническа поезия 🇧🇬
О, магьоснико могъщ,
пръчката си дълга извади.
И без жал душата ми разкъсвай,
почвай и не се бави! ...
В очите ти оглеждах небесата 🇧🇬
През гъсти мъгли денят попи в нощта,
като вода в пясъка.
Гората спяща остана в златистата мрежа
на вятъра буен. ...
Ако има друга 🇧🇬
по-добре да ме заболи, отколкото хиляди лъжи.
Мислех, че съм единствена за тебе на света,
но разбрах, че живея в лъжа.
Представяш си, когато те целувам, ...
Лека нощ, Мечо! 🇧🇬
Знам уморен си. Цял ден си играл.
Гушкам те, сладък! На топло се свивай.
Синята тениска пак си съдрал...
Зная, че още си много мъничък - ...
Край мен светът... 🇧🇬
Поглеждам през прозореца навън,
(за да не виждаш...)
Сменят се картина след картина,
привидно е недосънуван сън. ...
Аз съм тази, която... 🇧🇬
уморен се почувстваш от сивия ден
и моето рамо за тебе е святост –
в един безобиден, но искрен момент.
Аз съм тази, пред теб се събличам ...
И пак за Вапцаров 🇧🇬
От малък още ти се възхищавах.
А днес съм вече два пъти по-стар
от теб - в деня, когато се изправи
пред гибелта си, като пред олтар. ...