Във мислите си все към тебе тичам
измислена, но не случайна...
Случайно само в твоя свят се вмъкнах,
а днес ще искам да остана трайно.
Не ме гони! Не ме напъждай само. ...
Там, на безлюдни пристани,
акостирали са нечии Души,
пътници, понесли своята Мечта,
в мрака... от целувка слисани,
отронват застинал стон в две очи. ...
Заглъхнал в темелите от чанове звън.
Стара къща... От ореха - пън...
Опасна е дори за събаряне.
Застинала между измислица и сън.
Тук спят забравени предания. ...
Докосна ме с дланта си топла, мека
и дрехите със поглед той свали.
Прошепна "Да се любим, мила, нека,
ти също искаш да си с мен, нали?"
Не исках да съм с него, теб обичах, ...
В този свят има много светове:
едни скучни, други - не;
едни сиви, други розови и красиви.
На нашата земя има полюси два.
И двата са красиви, с хора, ...
Нарисувах дъха ти на пясъка,
както съдбата рисува по чаша кафе...
После прибавих от очите ти блясъка
и усмивката чиста на малко дете.
... Погледнах накрая портрета на пясъка - ...
Завесите във спалнята са скъсани.
(отдавна нямат своя детска стая)
Нарязани са с чужди предразсъдъци.
Да, бих си ги зашила, но не знаят...
Сега мълчат и дишат безболезнено. ...
На слънце, под измислената сянка,
в пустинята препичах си душата
и в унеса ми - от любовна дрямка,
миражи виеха се в маранята.
Потрепвах от лъжовната надежда. ...
Старите галоши на дядо ми...
Пазя ги още в мазето.
Най-ярки са ми от детството.
Аз ги следвах, после те мене.
Играехме на жмичка, на гоненица, на разходка. ...
Отиде си… отиде си като зима…
Всяка твоя дума в сърцето ми забиваше се като леден къс…
И бавно се топеше… и изгаряше…
Студен си… като лед студен си… и раняваш
Защо за миг от юнско слънце се превърна в леден дъжд… ...
Не искаш повече да вегетираш!
Да бъде всеки ден един и същ.
И с всяка крачка бавно да умираш...
като пустиня, тръпнеща за дъжд.
Омръзна ти да бъдеш все различен. ...