Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Усещаш ли 🇧🇬

Понякога усещал ли си чужда болка
а отсреща ти човекът не познат?
Да разкаже ти за своите проблеми
и те да почнат и на тебе да тежат ?
Понякога усещал ли си как друг страда ...

vikito0241

Poetry » Free verse

835 1

...в проблясъци на да и не 🇧🇬

Във времена на бурни страсти и мечти
отново впива пръсти хамлетовата тревога
и отразява
⢀⣀⣀⣠⣴⣾⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣷⣦⣄⣀⣀⡀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀
⢸⣿⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀ ...

Nassko76

Poetry » Philosophical, Other

1.6K 1

Простих 🇧🇬

Удар, безсилие, думи- кинжал,
поглед пронизващ без никаква жал.
Звън от кристал счупи се в мен,
болка раздираща хвана ме в плен.
Лудост обзе ме, приятелка беше, ...

ивахрис

Poetry » Other

956

Красивите устни 🇧🇬

Красивите устни
и дръзкият поглед
пронизват сърцето ми
всяка секунда.
Изящна картина ...

Деван

Poetry » Love

1.3K 1

Бягство 🇧🇬

Бягам,
бягам в мислите си,
и в сънищата си понякога,
от този свят мечтая някога да отлетя.
Бягам и от сивото на ежедневието, ...

КлиментинЧернев

Poetry » Philosophical

823 1

Сто истини 🇧🇬

за читатели над 12 г.
Когато паднеш във лайната...
не казвай че не ти смърди!?
Смърди, че чак ти се повръща,
но само тук не го прави. ...

aap

Poetry

987 2

Спомен за дядо и баба 🇧🇬

СПОМЕН ЗА ДЯДО И БАБА
... да поседим край старата синия,
доде на туча боб чорбица ври,
на дядо люти чушки да му стрия,
ония! – дето огън ги гори, ...

Валери_Станков

Poetry

742 6 4

Понякога и болката си струва 🇧🇬

ПОНЯКОГА И БОЛКАТА СИ СТРУВА
Разплел световното кълбо от нерви,
по хълмовете слиза мълчешком
скиталец, непокорен бард – Септември,
и дири нейде да намери дом. ...

yotovava

Poetry

1K 4 13

Pазумно, или не 🇧🇬

Сърцето ми - неръкотворна книга,
компас по пътя, верен сателит.
А разумът понякога издига,
в кресчендо глас и с присмеха нескрит,
по цяла нощ ту крива, ту пък луда ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

688 2 3

Тайната 🇧🇬

Пленен от плитчините, аз нагазвам
водите им едвам мълвящи:
Ела, от миналото си прегазен,
ще те загърнем с топло настояще.
Повярвах им - за сетен път повярвах. ...

vega666

Poetry

1.6K 25 17

Еленчице 🇧🇬

Еленчице! Девойчице!
Топлиш като слънчице!
Пълниш очите!
Радваш душите!
И, Боже! Как те търсят ръцете! ...

goblenka

Poetry

1K 4

Дете на улицата 🇧🇬

Дете на улицата
Не помня роден дом и родна стряха!
За мене улицата бе подслон.
И скитници приятели ми бяха!
А правилата – уличен закон! ...

gogata622

Poetry » Civic

701 2 2

По здрач 🇧🇬

Смрачѝ се, смрачѝ, а над моята стряха,
ни повей усещам, ни пиле прехвърча.
Излизам смутена, гола и плаха -
нощта се надвесва над мен вездесъща.
Аз, малкото цвете, самотното птиче, ...

bibsun

Poetry » Other

849 2

Дълбоко в сърцето на Малкия принц 🇧🇬

В дните, обковали
Рамката със име „Съвремие“
Липсват приказните очи
На принца, влюбен във роза
Онази, дето малко късно разбрала, ...

ГФСтоилов

Poetry » Other

730 1

Опрощавам грехове 🇧🇬

Вече близо - шест години
опрощавам грехове:
на момета… на бамбини
и на кифли - врагове:
Ето - снощи във квартала ...

Yuri

Poetry » Humorous

1.2K 5 14

Спомен 🇧🇬

Допир само разтуптяваш.
Точки тялом и настръхвам.
Очи в очи, не ме оставяш.
Гледаш как по теб издъхвам.
Да, не ще го отрека - ...

Yoncy

Poetry » Love

866 2 5

Пътека в думите 🇧🇬

Лозница на брега -
пътека в думите:
разумните,
безумните,
и кротките ...

Петър1

Poetry

1.2K 1

Снегът си тръгна 🇧🇬

Снегът си тръгна, този влажен сняг,
направи поразии и го няма,
остави ни до бащиния праг
да гледаме след него по пижама.
Сломи дървета, токът поломи, ...

Аделаида

Poetry » Other

1.3K 2 5

Въпреки съдбата 🇧🇬

Неволно ли се свиква със тъгата,
нарочно се запитвах всеки път,
щом хлопнеше след мен вратата,
прекрачила душата - мойта плът...
Започвах истерично да мълча, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

678 2 1

Автокореспонденция 🇧🇬

I. Из диалога:
Аз: - „ ... Възприемам се като една огромна
все по-надуваема Нула.“
Той: - ... Значи ... издигаш се!
II. Екзистенциално „уравнение“: ...

Вълшук

Poetry

448

Съмнения 🇧🇬

Съмненията бавно ме раздират.
И все си казвам - пак сгреши.
Тъй както птиците умират,
умират в мене хиляди мечти.
За утрото лазурно чисто. ...

Violet_86

Poetry » Other

1.2K 4 9

Единствен на света 🇧🇬

Единствен на света
Безумно те обичам,
загубих сън, покой!
Безумно те обичам!
Как искам да си мой! ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

1.5K 2 2

Варианти 🇧🇬

Варианти
Основа на многообразие са вариантите.
В живота и в душата.
Най-често вариантите са два.
И това е утешение. ...

Лесничея

Poetry » Free verse

719 1

Въпрос 🇧🇬

Аз съм нещо случайно, неслучено,
вързан вятър и пакост голяма,
боцкащ репей – полепнал по кучето
и от мене отърване няма.
Аз синигер съм – скрит сред брезичките, ...

Patrizzia

Poetry » Love

1K 2 9

Сълзата 🇧🇬

Сълзата
Защо е топла тази сълза,
която се стича по твоето лице?
Защото идва тя направи от душа,
изгаря ти лицето и боли твоето сърце. ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

674 1 3

Относно "коледната украса" на София! 🇧🇬

Гледам я и тревога в мен се появява -
накъде нашата мила България отива!?
Тя на толкова бури успя да устоява,
но фалшиви ценности нея затриват!
Това ли на децата ще завещаем, ...

hcs

Poetry » Other

1.3K 1 47

Обичам да те гледам… 🇧🇬

Обичам да те гледам, обичам да гледам,
как слънцето изгрява в очите ти сутрин,
и как нощите ни отбелязват се в очите ми,
и как деня залязва, в теб да се роди отново.
Обичам полъхът на дъха ти в лицето ми, ...

Kalia1117

Poetry » Love, Free verse

725 1 2

Потоп 🇧🇬

Бях добър човек и още съм такъв...
но казват злото никога не спи!
И нарани ме ти, не само сърцето, но
намери начини и с черни магии ме отрови ти.
Внедряваш в хората че съм жесток... ...

aap

Poetry

1.1K 6 8

Битие 🇧🇬

Не си ми дал причина да остана,
когато бях единствена и твоя.
Сърцето ми разцъфна като рана
на хоризонта зад завоя.
И толкова променлив и себичен ...

Eleya

Poetry

1.2K 3

На теб, моя Музо! 🇧🇬

На теб, моя Музо …
На теб, моя Музо, посвещавам стиха ми
и китка бих сложила с красиви цветя!
Да ме следваш активна дори и в съня ми,
слова да ми шепнеш по теми не една… ...

Иржи

Poetry » Other

1.6K 8 26

Допир 🇧🇬

Човешкото сърце
понякога
е толкова меко
и въздушно на допир,
че не можеш да прецениш ...

goredoly

Poetry

816 1

Айриндриел 🇧🇬

Надеждата не мога да изтрия,
за следващият изгрев тя е знак.
От гореста до дъното ще пия,
но утре утрото ще бъде бряг.
Не всяка нощ е дебнеща магия ...

agferdousi65

Poetry » Love

888 3 5

Духовно замърсяване 🇧🇬

Душата ми все повече се задушава
от въздуха сгъстен, опасно замърсен.
Боли ме, как гласът противен надделява
и завладява хиляди животи в своя плен.
Боли ме, как гласът омразен лъха от устата, ...

Елиза13

Poetry

674 3 2

"Съвремие" 🇧🇬

Войни-като запалени от клечка.
Вихрушки, бури и убийци – клони.
Природата превръща се във пречка
да можем свойте цели да догоним.
Какво е да обичаме и мразим ...

ВесиФилипова

Poetry » Civic

833

Ноемврийски жаргони 🇧🇬

I. Късноесенно: Нощ, улица, фенер – окото на Блок,
в миглите на Мъглата светещо фино..
На бреза късното есенно рамо,
допряно о него интимно.
II. Дъждовен ръмеж: Есенно пианисимо – ...

Вълшук

Poetry

485

Напращели облаци от страст 🇧🇬

Зад планината облаци надничат,
като гърди от сутиен,
а очите ми от нея ги събличат
и бели, меки, изкушават мен...
Между тях ми иде да се метна, ...

mislitel

Poetry » Humorous

1.2K 1 9

Сомнамбулизъм 🇧🇬

Кога ли любовта започва да мълчи?
Узнае ли го някой нека да ми каже,
не съм ревнива, нито любопитна даже
и имам, знаеш го най-честните очи.
Кога луната вън безсъници гори, ...

Patrizzia

Poetry » Other

904 2 3

Над или между 🇧🇬

Надеждата е тревожен знак, означава безсилие,
Бъдещото разочарование като насилие,
Надежда е лъжкиня, чиято истинност
Не подлежи на съмнение,.
Надежда обещава лесно бъдеще ...

Сенилга

Poetry » Philosophical

2.3K 4 11

Един с любов да ме спомѐне 🇧🇬

Не се научих да си трая,
а пък и няма закога.
Не търся кратък път към рая,
между копита и рога,
вървя. А пътят криволичещ, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

956 4 5

Все по-смирен, все по-добър 🇧🇬

ВСЕ ПО-СМИРЕН, ВСЕ ПО-ДОБЪР
… ненужен като вехт чадър, забравен след дъжда в тролея,
все по-смирен, все по-добър – тъй тихо на света живея! –
на Царя – ако сторя път – пред мравка опвам магистрала,
и дишам Обич с пълна гръд – последен жител на Шамбала, ...

Валери_Станков

Poetry

523 2 4

Poetry by contemporary authors

Усещаш ли 🇧🇬

...в проблясъци на да и не 🇧🇬

Простих 🇧🇬

Красивите устни 🇧🇬

Бягство 🇧🇬

Сто истини 🇧🇬

Спомен за дядо и баба 🇧🇬

Понякога и болката си струва 🇧🇬

Pазумно, или не 🇧🇬

Тайната 🇧🇬

Еленчице 🇧🇬

Дете на улицата 🇧🇬

По здрач 🇧🇬

Дълбоко в сърцето на Малкия принц 🇧🇬

Опрощавам грехове 🇧🇬

Спомен 🇧🇬

Пътека в думите 🇧🇬

Снегът си тръгна 🇧🇬

Въпреки съдбата 🇧🇬

Автокореспонденция 🇧🇬

Съмнения 🇧🇬

Единствен на света 🇧🇬

Варианти 🇧🇬

Въпрос 🇧🇬

Сълзата 🇧🇬

Относно "коледната украса" на София! 🇧🇬

Обичам да те гледам… 🇧🇬

Потоп 🇧🇬

Битие 🇧🇬

На теб, моя Музо! 🇧🇬

Допир 🇧🇬

Айриндриел 🇧🇬

Духовно замърсяване 🇧🇬

"Съвремие" 🇧🇬

Ноемврийски жаргони 🇧🇬

Напращели облаци от страст 🇧🇬

Сомнамбулизъм 🇧🇬

Над или между 🇧🇬

Един с любов да ме спомѐне 🇧🇬

Все по-смирен, все по-добър 🇧🇬

Queue