Poetry by contemporary authors
Шепот 🇧🇬
отронва късчетата кал.
Нашир, надлъж
тече потокът подивял.
Разумната вечерна ...
***(Любовта се завръща...) 🇧🇬
Любовта се завръща. О, виж я,
забързана като добиче.
Смогва едва. Едва диша.
Все по-малко защото обичаме. ...
Разходка по безлунната пътека 🇧🇬
Опитвам да ги подредя,
но хаоса ти яздиш във посока
към зейналата пропаст на страстта...
От тръпките, полазващи душата, ...
Коледен подарък 🇧🇬
Не можа след тебе никой да ги спре.
Направили са дупки пред иконите
във много чужди домове.
Обичаха ме истински, признавам! ...
От тебе се нуждая, Мамо 🇧🇬
С тях отлетях и аз!
От топлата, родната стряха,
към големия, студения Свят!
Тук щастие дойдох за да търся! ...
Вкусове... 🇧🇬
Предишни вкусове те топлят, нали?!
Измий от лицето си тази гримаса...
Виновността не ти стои добре!
Само погледите да говорят. ...
Гатанки-премятанки 🇧🇬
все се движи без умора.
Няма ли го, щеш-не щеш,
стълбите ще качваш пеш. Що е то? (а.......)
Трам-та-ра-ра, трам-та-рам - ...
Приятели 🇧🇬
Приятели, не се сърдете!
С промените в битието
се породиха различия и ви разбирам!
А аз си пътувам и без да се спирам... ...
Пусни ме да си ида! 🇧🇬
Пусни ме да си ида!
Аз пак ще се върна,
по-различна ще съм от преди.
Ще ме искаш, но няма да ме имаш! ...
* * * 🇧🇬
отливът те кара да се чувстваш пак сама.
Луната бяла ще накара твоя поглед настоятелно да спре.
Когато и очите видят красотата на нощното небе, дъхът ти мигновено ще замре.
Дъхът... непрестаннно блуждаещ в прегръдките на едно сърце... ...
В друго време 🇧🇬
не се пресякохме във подходящ момент.
Вселени ни деляха и няколко въздишки -
ураган преминал в празния ни ден.
Ти бе далечен, истински, неузнаваем… ...
Изоставените ДЕЦА! 🇧🇬
са същите отчаяни души, които се СТРАХУВАТ!"
По устните сълза се стича!
Навън отдавна не вали.
Тишината - мъдра притча. ...
Нека да вали! 🇧🇬
В душата ми изсипва се порой
от мисли, чувства и от спомени.
Във мен вали, ала очите ми са сухи.
И в тях, измежду капчиците дъжд ...