Poetry by contemporary authors
Мечтите не угасват. Както в рая... 🇧🇬
оставили следи са ято птици.
Понякога проплаквам,а живота
опънал е ръждясалите жици.
Денят отдавна е отминал. Като спомен ...
Естети 🇧🇬
че всеки ден откривам
рисунки пещерни, но на едно държа:
харесах ги,
защото са красиви - ...
Нещо ми пречи 🇧🇬
‘cause they don’t have any feelings...
Нещо ми пречи, събуждам се нощем и сякаш ме няма –
навън тъмно е, страшно, и хората спят,
но отнякъде чува се врява. ...
Нощ през септември 🇧🇬
Градът живее в своето опиянение.
Моторен шум се чува под дърветата на широката алея,
оставящ прашен спомен след себе си.
Отново долавям звука на радиото, ...
Иска ми се... 🇧🇬
при когото да отида,
когато съм разстроена.
Иска ми се да има някой,
на когото мога да кажа всичко. ...
Река не бе... 🇧🇬
Ледено докосване. На зима.
Оная, със пречупените клони.
Наслагване - със болката сравнимо...
Вятърът следите ни прогони... ...
Повече от сиво 🇧🇬
избодени... се стичат часовете,
извикан порив, дяволска вина,
във себе си прелиствах ветровете.
Откраднат въздух, беше тишина, ...
Вслушай се в душата 🇧🇬
Да те рисува с хубави слова
и да те превърне във принцеса…
Да те докосва със желания за близост,
за да потрепват страстите ...
Homo ludens 🇧🇬
Наоколо - полумрак.
Компютри щракат.
*
Времето спряло. ...
Нагаута (тъжна) 🇧🇬
в пещера незнайна,
Хала живяла
сред злато, но в тъма.
Нито нощ, ни ден ...
~Сълза~ 🇧🇬
разля се тя, сълзата...
Като меко падащо листо
отпи скръбта и самотата!
Уви воала на мечтите ...
Цвете, откъснато от Рая 🇧🇬
Цвете си откъснато от Рая
и с моите длани аз тепърва ще те опозная.
Туптиш със мен в еднакъв ритъм.
Кажи от теб какво друго аз ще може да поискам?... ...
Защото ме обичаш 🇧🇬
ме пазиш от дъжда
на думите изричащи
проклятие и смърт.
Закона ти, суров, ...
Нищо повече не мога да направя 🇧🇬
което да направя,
за да спечеля любовта ти.
Борех се толкова време.
И какво ли не правех, ...